О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр. София, 05.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1195 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Д. срещу решение № 181/19.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 385/2012 г. на Хасковския окръжен съд (Х.). С него, като е потвърдено решение № 85/04.04.2012 г. по гр. дело № 1737/2011 г. на Димитровградския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу В. В. Й., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 38/2008 г. на нотариус Р. С. с рег. № **, с който касаторът-ищец е дарил на ответника ? идеални части от еднофамилна жилищна сграда и гараж (подробно индивидуализирани) в [населено място], [улица], като дарителят си е запазил правото на ползване върху имота, докато е жив; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът В. В. Й., в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като правни въпроси, представляващи общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните две формулировки: 1) „материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е, че ответникът не дължи издръжка, тъй като не била доказана нуждата от това”; и 2) „процесуалният въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл е отказът на РС Димитровград да бъде назначена социално-счетоводна експертиза, с цел установяване на нуждите на ищеца и необходимостта от допълнителни средства, освен получаваната пенсия, за издръжката му”. Тези формулировки по съществото си представляват наведени касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 от ГПК – оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Само поради това, съгласно т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Дори и да се приеме, че горните две формулировки в изложението на касатора могат да бъдат уточнени и конкретизирани (също съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) като процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: 1) относно доказването нуждата на дарителя от издръжка в производството по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД; и 2) следва ли въззивният съд да се произнесе по отказа на първоинстанционния съд да бъде назначена социално-счетоводна експертиза, с цел установяване на нуждите на ищеца и необходимостта от допълнителни средства, освен получаваната пенсия, за издръжката му; то и в този случай не са налице наведените от касатора допълнителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за това са следните:
Исковата молба по делото е подадена на 21.10.2011 г., след като на 10.05.2011 г. е влязло в сила предходно въззивно решение на Х., с което е отхвърлен предходен иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД между същите страни. С оглед на това въззивният съд е приел, че предвид формираната сила на пресъдено нещо по предходното дело, новите и непреклудирани обстоятелства, настъпили след 10.05.2011 г., на които ищецът се е позовал в исковата си молба по настоящото дело, са влошаване на здравословното му състояние и предприети от ответника действия по разпореждане с процесния имот, предмет на атакуваното дарение. Окръжният съд е приел, че представените от ищеца по делото, етапна епикриза от 26.08.2011 г. и амбулаторен лист № 1064/15.07.2011 г. не установяват твърдението му за промяна на здравословното му състояние, което да е различно от установеното при разглеждането на предишното дело. Приел е също, че второто посочено в исковата молба обстоятелство – предприети от ответника действия по разпореждане с процесния имот, предмет на атакуваното дарение, не съставлява основание за отмяна на атакуваното дарение. Въззивният съд е приел и че от разпита на свидетелите по делото, разпитани и по предходното дело между страните, не се установяват нови фактически обстоятелства, различни от установените при разглеждането на предишното дело.
Така приетото от въззивния съд не е в противоречие по разрешаването на двата посочени по-горе правни въпроса, с никое от представените (в преписи) от касатора, четири влезли в сила решения, а именно: решение № 150/09.03.2004 г. по гр. дело № 372/2003 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 2038/10.12.2009 г. по възз. гр. дело № 1352/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, решение № 501/29.06.2009 г. по гр. дело № 500/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 652/14.03.2009 г. по гр. дело № 3881/2006 г. на Пловдивския районен съд. В тези четири решения е прието, че недоброто здравословно състояние на дарителя – ищец по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, предвид и останалите установени по тези дела релевантни обстоятелства, е един от факторите, обуславящи нужда от издръжка на същия. В никое от тези четири съдебни решения обаче не е обсъждана особената хипотеза, която е налице по настоящото дело – твърдяни от ищеца, като нови обстоятелства след влизане в сила на предходното отхвърлително решение по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, а именно: влошено негово здравословно състояние (в сравнение с установеното по предходното дело) и предприети от ответника действия по разпореждане с процесния имот, предмет на атакуваното дарение. В никое от посочените четири влезли в сила съдебни решения, по никакъв начин не е обсъждан и вторият процесуалноправен въпрос – относно правомощията на въззивния съд при отказ на първоинстанционния съд да допусне съдебна експертиза по делото. При това положение няма основание да се приеме, че обжалваното въззивно решение е в противоречие с някое от тези представени от касатора, влезли в сила съдебни решения.
По отношение на останалите три, представени (в преписи) от касатора съдебни решения, а именно: решение № 97/25.02.2009 г. по възз. гр. дело от 2009 г. (без посочен номер) на Пазарджишкия окръжен съд, решение № 31/21.01.2012 г. по гр. дело № 1012/2011 г. на Русенския окръжен съд и решение № 1420/13.07.2012 г. по възз. гр. дело № 649/2012 г. на Варненския окръжен съд, не са налице данни и доказателства същите да са влезли в сила, поради което те поначало не биха могли да формират противоречива съдебна практика по смисъла на т. 2 от чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 181/19.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 385/2012 г. на Х. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.