2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София, 08.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4492 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по частна касационна жалба с вх. № 11342/26.06.2017 г., подадена от името на Е. Д. М., чрез назначения му от съда особен процесуален представител по делото адв. С. Б., срещу определение № 1815/01.06.2017 г., постановено по частно гр. дело № 1546/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 10.03.2017 г. по гр. дело № 7188/2016 г. на Софийския градски съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.
За да постанови обжалваното въззивно определение, САС е установил, че с исковата си молба по делото жалбоподателят е предявил срещу А. с. н. с. (АСНС) иск по чл. 2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лв., причинени му от незаконно задържане под стража. Въззивният съд изцяло е споделил мотивите на първата инстанция, че така предявеният иск е недопустим, от една страна – като преждевременно предявен, тъй като по наказателното дело не е постановена оправдателна присъда, а от друга страна – като насочен срещу страна (АСНС), която не е процесуално легитимирана да отговаря по такъв иск, съгласно приетото в тълкувателно решение (ТР) № 5/15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, наименовано „допълнение на КЖ“, с което формално е спазено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – в този смисъл е и постановеното по делото определение № 364/11.10.2017 г. по ч. гр. дело № 3733/2017 г. на III-то гр. отд. на ВКС, с което е отменено разпореждането за връщане на частната касационна жалба. В нея се излагат бланкетни оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като особеният представител на жалбоподателя изтъква, че изложеното в жалбата е съгласувано с касатора и е становище на последния, което особеният представител материализира, и в това си качество не може да откаже да изпише волята на жалбоподателя, който е в ареста.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания за това, ако такива са наведени от жалбоподателя.
В случая в частната касационна жалба и изложението (озаглавено „допълнение на КЖ“) жалбоподателят, чрез особения си представител, твърди, че са налице основанията, посочени в чл. 280, ал. 1 от ГПК, защото двете съдебни инстанции се произнесли със съдебните си актове по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени: съгласно т. 1 – в противоречие с практиката на ВКС, т. 2 – решават се противоречиво от съдилищата и т. 3 – са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такива материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обаче по никакъв начин не са формулирани в жалбата и изложението към нея. С оглед на това, от страна на жалбоподателя не е наведено общо основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Отделно от горното, изводът на въззивния съд в обжалваното определение, че предявеният от жалбоподателя иск по чл. 2 от ЗОДОВ е недопустим, тъй като е насочен срещу АСНС, който не е процесуално легитимиран (като процесуален субституент на държавата) да отговаря по такъв иск, е в съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с ТР № 5/15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС.
В заключение, не са налице общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, постановено от САС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1815/01.06.2017 г., постановено по частно гр. дело № 1546/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: