2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр. София, 30.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 125 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в решението).
Производството е образувано по касационна жалба на ищеца С. З. Г. и касационна жалба на ответника П. на Р.Б. (П….) срещу решение № 1988/25.08.2017 г., постановено по гр. дело № 359/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Въззивното решение е обжалвано от страните в частта, с която, като е потвърдено решение № 8980/12.12.2016 г. по гр. дело № 755/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), ответната П…. е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.2015 г. до окончателното ? изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени пряко и непосредствено от обвинение в извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 9, във вр. с чл. 115, с чл. 20, ал. 2 и с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, и искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 150 000 лв.; в тежест на ответника са възложени и разноски по делото. Ищецът обжалва въззивното решение в отхвърлителната, а ответникът – в осъдителната част относно обезщетението за неимуществени вреди.
И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост при определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, т.е. – навеждат се касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбите се поддържа от страните в откритото съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на касационната жалба на ищеца, но я оспорва в откритото съдебно заседание. В подадения от ищеца отговор, се излагат становище и съображения за неоснователност на жалбата на ответника.
С определение № 510/04.06.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.
Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, апелативният съд е разрешил този правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, намерила израз в т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, в която практика изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
За да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е посочил в мотивите към обжалваното решение, че е отчел следните установени по делото обстоятелства: Двете престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9 от НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, 5 и 6 от НК, за които ответната ПРБ е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца, са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно: убийство на повече от едно лице, извършено предумишлено, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост, както и придобиване, съхраняване и държане без надлежно разрешение на 1.437 гр. марихуана. Наказателното производство срещу ищеца е продължило 10 години, 1 месец и 12 дни, като в продължение на 32 месеца по отношение на него е била взета най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража, заменена за период от 1 година с домашен арест, което е влошило психическото му състояние и физическото му здраве и се е отразило негативно на социалния му живот. Ищецът е бил негативно повлиян и от ограничаващата го забрана за напускане пределите на страната за период над 3 години и 3 месеца след отмяната на мярката „задържане под стража“. Широкото разгласяване в печата и средствата за масова информация на повдигнатите и поддържани срещу ищеца обвинения е накърнило честта и достойнството му. Съдът е посочил, че настъпилото влошаване на психическото и здравословното състояние на ищеца, увреждането на личния му и социален живот подлежат на обезщетяване, както и че съобразявайки се с обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, освен горните обстоятелства, взема предвид и следните, релевантни за размера на обезщетението обстоятелства: възрастта на ищеца, който към момента на влизане в сила на оправдателната присъда е навършил 31 години, както и обществено-икономическите условия в страната към същия момент.
В противоречие с посочената по-горе задължителна практика на ВС и ВКС, въззивният съд, макар да е установил по делото, не е обсъдил всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди. По делото са установени още и следните такива конкретни обстоятелства: Конкретното обвинение срещу ищеца за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9 от НК е изключително тежко, а именно – за това, че в съучастие като извършител, чрез използване на огнестрелно оръжие и по начин и средства, опасни за живота на мнозина, умишлено умъртвил шестима души и направил опит да умъртви други двама, по отношение на които деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Наказателното производство е било със значителна фактическа и правна сложност, обвиняемите по него са били четирима, като срещу всички тях обвиненията са изключително тежки. Ищецът трикратно е бил привличан като обвиняем за първото престъпление и двукратно за другото; делото е било връщано от съда на прокуратурата за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Ищецът е бил оправдан още с присъдата на първоинстанционния съд, потвърдена от въззивния, но ВКС е отменил решението на последния и го е върнал на апелативния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, като едва при второто разглеждане на делото от ВКС оправдателната присъда е влязла в сила по отношение на ищеца. Освен „задържане под стража“ и „домашен арест“ последователно спрямо ищеца са били наложени и мерките за неотклонение „парична гаранция“ в размер 2 000 лв. и „подписка“; забраната да напуска пределите на страната му е била наложена в продължение на 6 години, като от друга страна по делото не е установено той да е имал намерение да пътува в чужбина. Със свидетелските показания и заключението на съдебно-психиатричната експертиза по делото е установено, че наказателното производство и най-вече продължителното задържане на ищеца са се отразили в много голяма степен на психическото му състояние и здраве. Той е получил разстройство от типа „остра стресова реакция“, последвано от „разстройства в адаптацията с преобладаващо нарушение на други емоции с протрахирано развитие“; първото психично разстройство се е проявило непосредствено след задържането, а продължителността и неяснотата на наказателното производство е довело до разстройството в адаптацията; тези психични проблеми са актуални и към момента на освидетелстването на ищеца от вещото лице, т.е. – продължили са 12 години и 9 месеца, а перспективата за развитието им зависи от склонността и готовността на ищеца да се включи в психиатрична и психологична терапия. Преди наказателното производство ищецът е водил нормален живот на „младо момче“, занимавал се е със спорт; след задържането е изпаднал в стрес, бил е „страшно“ променен, много отслабнал, станал затворен, „тотално“ неразговорчив, след влизане в сила на присъдата съвсем се затворил. Поради дадената огромна гласност в медиите на наказателното дело, приятелите му се отдръпнали – един от тях отказал, не посмял да свидетелства по делото, а друг се съгласил, но много трудно. От друга страна, по време на наказателното производство ищецът се е оженил, но споделил този факт със свидетеля „с тон на влизащ в затвора човек“.
Макар при изследване наличието на елементите от фактическия състав на предявения по делото деликтен иск, въззивният съд да е установил и тези конкретни обстоятелства по делото, в противоречие с цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, не ги е обсъдил, респ. – не ги е взел предвид при определянето на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, с което е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила. Също в противоречие с тази задължителна практика на ВС и ВКС, въззивният съд не е изложил мотиви относно това, какво е значението на обсъдените от него обстоятелства, при преценката им като критерии за определянето на справедлив размера на процесното обезщетение. С това, въззивният съд е допуснал и необоснованост на тази част от мотивите към решението си. Всичко това от своя страна е довело и до неточно приложение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, като в нарушение на установения там принцип за справедливост, определеният от апелативния съд размер на обезщетението е значително занижен спрямо действителния размер на вредите – с оглед конкретните обстоятелства по делото, като съдът не е извършил достатъчно задълбочена преценка относно това, че значителен превес имат обстоятелствата, които обуславят много по-висок размер на обезщетението. Оплакванията в тази насока в касационната жалба на ищеца са основателни; респ. – неоснователни са оплакванията на другия жалбоподател ответната П…. – в насока, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението бил завишен.
Тъй като допуснатите от апелативния съд нарушения на процесуалния и материалния закон и необосноваността на въззивното решение не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото.
Установените по делото обстоятелства, които сочат на по-малък интензитет на претърпените от ищеца вреди, респ. – на по-малък обем на отговорността на ответната П…., не са много: Продължителността на наказателното производство в голяма степен е била обусловена от значителната фактическа и правна сложност на делото, включваща и броя на обвиняемите и изключителната тежест на разследваните престъпления, които са били предмет на установяване и в рамките на съдебното дирене. Ищецът е бил оправдан още на първа инстанция. По делото не е установено разгласяването в медиите на обстоятелствата около наказателното производство да е по инициатива на ответната П….. Забраната да напуска пределите на страната, макар и наложена в продължение на 6 години, не е довела до значителни вреди за ищеца, тъй като по делото не е установено той да е имал намерение да пътува в чужбина. Въпреки значителното негативно отражение върху психичното здраве и доброто име на ищеца, фактът че още по време на наказателното производство той е сключил брак, сочи на тенденция към възвръщане към нормален начин на живот, като съгласно заключението на вещото лице по делото перспективата на развитие на психичните проблеми при ищеца в голяма степен зависи от готовността на самия него за лечение. По делото не е установено и наказателното преследване да се е отразило на професионалното развитие на ищеца.
От друга страна, установените по делото обстоятелства, които сочат на значителен интензитет, обем и продължителност на процесните неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие предприетото срещу него незаконосъобразно наказателно преследване, респ. – обуславящи значително по-висок размер на обезщетението, в сравнение с присъденото от въззивния съд, са многобройни и значими и имат изключителен превес, а именно: И двете престъпления, за които ответната П…. е повдигнала и поддържала незаконното обвинение срещу ищеца, са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, като за едното от тях – това по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9 от НК, е предвидено най-тежкото наказание – доживотен затвор без замяна. Изключително тежко е конкретното обвинение за това престъпление, включващо предумишлено убийство на шестима души и опит за убийство на други двама. Макар и в голяма степен обусловена от значителната фактическа и правна сложност на делото, продължителността на наказателното преследване срещу ищеца – 10 години, 1 месец и 12 дни – значително надхвърля разумния срок за провеждането му. Макар ищецът да е бил оправдан още на първа инстанция, развитието на наказателното производство е било променливо и непрогнозируемо – веднъж то е било връщано в досъдебната му фаза и два пъти делото е разглеждано от въззивната и касационната съдебни инстанции. През времетраенето на наказателното производство спрямо ищеца са наложени всички видове мерки за неотклонение, като двете най-тежки от тях също са с продължителност, значително надхвърляща разумния срок за това – 32 месеца той е бил задържан под стража и 12 месеца под домашен арест, т.е. – в продължение на 3 години и 8 месеца той незаконосъобразно е бил лишен от правото си на свободно придвижване, като в продължение на 6 години му е било забранено да напуска страната. Всичко това, и най-вече продължителността на задържането му и продължителната несигурност от изхода на наказателното производство, респ. – изпитвания от ищеца страх от налагане на най-тежкото наказание, са довели до значителни и трайни разстройства на психичното здраве на ищеца, които не са преминали и прогнозата за развитието им е неясна. Широкото разгласяване в медиите на повдигнатите и поддържани срещу ищеца обвинения, включващи убийство на шестима души и опит за убийство на други двама, несъмнено е накърнило доброто име на ищеца. Предприетото срещу ищеца продължително незаконосъобразно наказателно преследване се е отразило изключително негативно и на социалните му контакти, променило е като цяло начина му на живот – също в изключително отрицателна насока. Тези вреди ищецът е започнал да търпи в самото начало на жизнения си път – към момента на повдигане на обвинението той е бил 21-годишен, като част от тях, както стана ясно, той продължава да търпи и към момента на приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция по настоящото дело.
Предвид всички установени по делото и описани по-горе обстоятелства, както и предвид посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, а също и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост), сумата от 50 000 лв. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната П…. има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
С оглед всичко гореизложено, на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца част, с която предявеният по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 50 000 лв., като вместо това бъде постановено уважаване на иска за тази разлика от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.2015 г. до окончателното плащане. В останалата обжалвана от страните част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, и е отхвърлен за разликата над сумата 50 000 лв. до пълния му предявен размер от 150 000 лв., въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в тази част.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца, и претендираните и направени от последния разноски за заплатените държавни такси в производството пред трите съдебни инстанции по делото – в пълния им общ размер от 55 лв. Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ, ответникът дължи на ищеца, и претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция по делото, но само съразмерно на уважената част от предявения иск, а именно – сумата 666.67 лв. Общият размер на дължимите от ответника на ищеца разноски по делото възлиза на сумата 721.67 лв., от които 267 лв. са присъдени с въззивното решение (чрез потвърждаването на първоинстанционното решение), в която част въззивното решение също следва да бъде оставено в сила, като с настоящото касационно решение следва да се присъди и разликата от 454.67 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1988/25.08.2017 г., постановено по гр. дело № 359/2017 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 50 000 лв.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р. Б. да заплати на С. З. Г. с ЕГН [ЕГН] още и сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лева – горната разлика), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконното обвинение в извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 9, във вр. с чл. 115, с чл. 20, ал. 2 и с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, за което той е оправдан с влязла в сила присъда; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2015 г. до окончателното ? изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1988/25.08.2017 г., постановено по гр. дело № 359/2017 г. на Софийския апелативен съд – в останалата обжалвана от страните част, с която предявеният по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, и е отхвърлен за разликата над сумата 50 000 лв. до пълния му предявен размер от 150 000 лв., както и в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на С. З. Г. разноски по делото в размер 267 лв. (двеста шестдесет и седем лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, П. на Р. Б. да заплати на С. З. Г. още и сумата 454.67 лв. (четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: