О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 27.03.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4679 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Б. Б., чрез адв. Л. А. от АК Б., срещу въззивно решение № I-63/07.07.2016 г., постановено от Бургаския окръжен съд по гр.д. № 772/2016 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна И. О. Ч., чрез адв. А. П. Т., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Бургаският окръжен съд, като потвърдил решението на бургаския районен съд е отхвърлил иска на Т. Б. Б. против И. О. Ч. за заплащане на сумата от 4 900 евро, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съдът установил, че Т. Б. е възложил на [фирма], представлявано от И. Ч., договор за управление на имот, притежаван в собственост от Б., срещу възнаграждение в размер на 600 евро годишно, както и задължение на изпълнителя да събира наемите от наемателите на имота. И. Ч. е упълномощен и в качеството на физическо лице от Б. да го представлява навсякъде, където е необходимо във връзка с управлението на имота, както и да го отдава под наем и да събира наемната цена. Исковата сума е получена от ответника Ч.. Съдът приел, че независимо дали той е събрал наемите като управител на дружеството – изпълнител по договора за управление, или като упълномощено за това от собственика физическо лице, това е станало по силата на правните сделки, сключени с ищеца Б., а не без основание.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси:
Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства и да обсъди доводите на страните по предмета на спора. Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т.е. фактическите констатации и правни изводи следва ли да са обосновани; задължен ли е съдът при обсъждане на доказателствата и доводите да вземе предвид и направените признания, включително и извънсъдебни признания, които прецени по правилото на чл. 175 ГПК с оглед всички доказателства, биха обосновали основателност или неоснователност на исковата претенция.
Въпросите са поставени с оглед оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил разписка от 24.07.2014 г. и уведомление от 28.09.2015 г., с които ответникът по иска е признал, че дължи сумата и е обещал да я плати.
Така поставените правни въпроси, с оглед касационното оплакване и постановеното от съда, се явяват неотносими. По делото не е спорно и съдът е приел за установено, че ответникът е получил исковата сума, но е достигнал до заключение, че тя не подлежи на възстановяване на ищеца като получена без основание. Съдът е приел, че между е съществувало мандантно правоотношение, а и дори Ч. да е действал като представител на [фирма], то е било в изпълнение на договор за поръчка. Поради това въззивната инстанция е достигнала до крайното заключение, че отношенията между страните не могат да се регулират от института на неоснователното обогатяване и ищецът не може да претендира сумата, като дадена без основание. Двата посочени по-горе документа не отричат съществуването на договор за поръчка, а ответникът не спори, че е получил парите; никъде няма негово извънсъдебно или съдебно признание, че не е имало основание за това – той поддържа, че сумите е получил по силата на договорното правоотношение с ищеца. Без значение е дали ответникът дължи връщане на исковата сума на друго основание, което не е предмет на иска, очертан с исковата молба от ищеца Т. Б..
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № I-63/07.07.2016 г., постановено от Бургаския окръжен съд по гр.д. № 772/2016 г
ОСЪЖДА Т. Б. Б. да заплати на И. О. Ч. сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: