О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1426
София, 11.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4585 по описа за 2015 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. на Р., чрез прокурор Ел. И. от Окръжна прокуратура – Х., срещу въззивно решение № 264/15.06.2015 г., постановено от Хасковския окръжен съд по гр.д. № 317/2015 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещните страни – Т. Л. К. и М. М. С., чрез адв. Д. А., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Адвокат А. моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение и заплатено по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Хасковският окръжен съд осъдил П. на РБ да заплати на Т. Л. К. и на М. М. С. по 5000 лв. – обезщетение за причинени на всеки от тях неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразил интензитета на въздействие на наказателното преследване, личността на ищците, продължителността на воденото дело, както и ограничаване на спокойното и свободно придвижване на същите в резултат на наложените им мерки за неотклонение.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с произнасяне по „материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“. Твърди се, че въззивният съд в противоречие с ПП № 4/1968 г. на ВС на РБ не е взел под внимание всички обстоятелства, които обуславят обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът приема, че поставеният правен въпрос (уточнен от състава на ВКС) е дали въззивният съд е трябвало да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят справедливото обезщетението за неимуществени вреди.
Въпросът е принципно значим, но не се установява поддържаното противоречие с ПП № 4/1968 г. на ВС на РБ. Въззивният съд, като е препратил към мотивите на първата инстанция, е обсъдил представените по делото доказателства и е определил размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, като е отчел всички онези обстоятелства, установени по делото, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване. Несъгласието с извода и крайното заключение на съда не обуславя само по себе си допускане на касационно обжалване, нито значи, че фактическите и правни заключения са изведени в нарушение на съдопроизводствените правила или материалния закон; доколко определено обстоятелство има по-голяма или по-малка тежест при определяне паричния еквивалент на неимущественото увреждане, няма отношение към повдигнатия от касатора въпрос..
При така изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не се допуска
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски. Ответниците по касация са представлявани от адв. Д. А. по силата на договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че услугата се предоставя безплатно, на осн. чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено на адвоката, на осн. чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като същото съдът определя в размер на 500 лв. за всеки от ответниците по касация, съобразно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 264/15.06.2015 г., постановено от Хасковския окръжен съд по гр.д. № 317/2015 г.
ОСЪЖДА П. на Р. да заплати на адвокат Д. А. от [населено място], [улица], ет. 2, сумата в размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за процесуално представителство по делото пред Върховен касационен съд на Т. Л. К. и М. М. С.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: