О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София,25.07. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 87 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. за ус. на им., пр.от пр. д. /К./ против решение № 475/25.10.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 785/2011 г.
Излагат се съображения за неправилност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Изпълнено е и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което се навеждат доводи за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са отговорили К. С. К. и Е. В. К. чрез адв. Ю. Р.. Те излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
С обжалваното решение, като е потвърдено това на първата инстанция, на осн. чл. 28 ЗОПДИППД е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата на имущество от К. С. К., Е. В. К., Д. П. П. и В. Г. Т..
Съдът е установил, че К. С. К. и Е. В. К. са придобили в периода 21.04.1987 г. – 2007 г. имуществото, чието отнемане е поискано:
Масивна стопанска постройка със застроена площ от 300 кв.м., представляваща свинарник, битово помещение и фуражна, както и земята, върху която са изградени с площ от 514 кв.м. в [населено място]. Съдът е приел, че придобиването на собствеността е към 1995 г. С решение от 22.02.1989 г. ИК на ОбщНС „М.” одобрява предложение за раздаване на земи за изграждане на индивидуални ферми. На К. К. е дадено разрешение за извършване строеж на семейна ферма за отглеждане на свине в парцел . Със заповед от 18.05.1994 г. е извършена оценка на земята по пар. 4а ПРЗ ЗСПЗЗ. Земята е заплатена. През 2002 г. е съставен констативен нотариален акт който признава придобитото вече право на собственост върху терена и построените сгради.
През 1996 г. родителите на К. К. му даряват празно дворно място от 1 140 кв.м. в [населено място]. Надареният се снабдява с разрешение за строеж за малкоетажна жилищна сграда, която е построява и има издадено разрешение за ползването й на 16.03.1998 г. Преди това, в същия имот са изградени гараж и селскостопанска сграда, които са узаконени на 25.02.1998 г.
През 1999 г. К. К. закупил за 500 лв. лек автомобил М. П., с който няколко месеца по-късно се разпоредил и К. желае отнемане на получената от продажбата сума от 300 лв.
През 2000 г. К. закупил лек автомобил Б. за 400 лв., който по-късно продал за 2000 лв., която сума К. жела да се отнеме.
Лек автомобил „Н.” е закупен от съпругата му Е. К. през 2008 г.
К. К. придобил дялово участие в търговско дружество – 25 дяла по 50 лв. всеки, или общо 1 250 лв. На 31.05.2007 г. продал своята част от капитала и комисията иска отнемане на сумата от 1 250 лв.
Съдът установил, че със споразумение , одобрено по нохд № 279/2007 г. на Пловдивския районен съд К. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК, за това, че на 19.09.2006 г. в затвора в Пловдив, без надлежно разрешително държал рискови наркотични вещества с общо съдържание на клоназепам 55 милиграма, всички на обща стойност 16,46 лв. По същото време лицето е изтърпявало наказание „лишаване от свобода”, на което е осъден за извършване на друго престъпление /извън обхвата на ЗОПДИППД/ и което не предполага придобиване на имуществена облага при извършването му.
Въззивната инстанция приела, че придобитото от К. К. и Е. К. имущество е над 60 000 лв. и е значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ПЗР на ЗОПДИППД. Придобиването му е със законни източници.
Съдът заключил, че не е установена връзка между престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК и имуществото, чието отнемане се иска, нито може да бъде направено обосновано предположение за това.
Посочено е още, че постройките, описани в парцел /имота, за който е съставен констативния нотариален акт през 2002 г./ са съборени и не съществуват. Няма обективна невъзможност това имущество да се отнеме в полза на Д..
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В изложението към касационната жалба касаторът се обосновава с хипотезата на чл. 280,ал.1, т. 3 ГПК.
Повдигнал е въпроса коя е меродавната стойност на имуществото, чието отнемане в полза на държавата се претендира – проектна строителна стойност или действителната строителна стойност.
Въпросът е от значение за преценката на въззивни съд в обжалваното решение дали построените сгради в двата имота са придобити от законен източник.
По този въпрос има формирана съдебна практика, включително и по реда на чл. 290 ГПК, че важни са действително вложените средства, което значи, че се преценяват към датата на влагането им действителните средства, вложени чрез пари, труд и материали в строежа на съответната сграда. Така е сторил и въззивния съд.
Въпросът дали е допустимо строителната стойност да бъде определяна на базата на административна санкция в процеса по узаконяване на сградите, е без значение за приетото от въззивния съд и фактическите му и правни изводи.
Узаконяване има само на част от сградите, изградени в дарения от родителите на К. терен.
Въпросът е неотносим и по отношение на тях, защото Пловдивският апелативен съд се е обосновал със заключението си вещото лице Д. от 10.02.2010 г. Изложени са изрично съображения, че не може да се ползва подхода на вещото лице Б., защото тя е дала пазарна оценка на сградата, определена при това на база възстановителна стойност в щатски долари и без дори вещото лице да има представа и да съобрази състоянието на сградата към годината, към която е направило оценката й. Вещото лице Б. не е дала оценка според вложените труд и материали в строежа.
Съдът, когато е преценявал точността на заключенията на съдебните експерти, е съобразил и другите данни по делото, включително гласни доказателства и посочената строителна стойност по одобрените проекти от 1990 г. за семейната ферма за отглеждане на свине и малкоетажна жилищна сграда, както и посочената строителна стойност в акт за узаконяване от 1998 г. на гаража и селскостопанска сграда в жилищния парцел. Актът за узаконяване не е документът, въз основа на който е направен извод за строителната стойност на сградите. Той е обсъден ведно с всички други доказателства за установяване на релевантното обстоятелство. Страните, при това не се оспорили заключението на вещото лице Д. за дадената от нея като размер строителната стойност на сградите към датата на построяването им. Позицията на К. е била, че от значение е пазарната стойност на самата сграда, при това оценена в състоянието й към датата на оглед от вещото лице Б..
Касаторът е поискал да се разгледа още и въпроса не е ли бил длъжен съда да обсъди наличието на причинноследствена връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество. Така поставен, той не е от значение за делото, тъй като Пловдивският апелативен съд много подробно е изследвал както наличието на пряка, така и на косвена връзка, включително дали такава може да се установи по пътя на обосновано предположение и заключението му е, че такава липсва и именно поради това е отхвърлен иска.
Без значение в случая са правните заключения на първоинстанционния съд, щом те не са станали част от въззивното решение чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция.
Въпросът за правното приложение на чл. 10 ЗОППДИППД и установяване липсата на принос на съпругата на К. в придобиването на имуществото също не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изходът по спора няма да бъде променен, защото не може да се иска отнемане на придобитото общо съпружеско имущество по чл. 28 ЗОППДИППД във връзка с престъпната дейност на единия от съпрузите. Именно К. трябва да твърди и да установява липсата на принос, каквото поведение по делото не е предприела. Следователно, повдигнатият правен въпрос, ако беше обсъден от въззивният съд, е още едно самостоятелно основание за неоснователност на иска досежно имуществото, придобито в условията на съпружеска имуществена общност.
В заключение, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 475/25.10.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 785/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: