2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 16.04. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1512 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Б., в качеството му на управител на етажна собственост в сграда в УПИ І по плана на [населено място], общ К., срещу определение № 944/12.12.2014 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 772/2014 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба с вх. № 8040/12.12.2014 г., с която жалбоподателят е искал изменение на постановеното по същото частно гр. дело, определение № 870/20.11.2014 г. – в частта му за разноските.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят е заявил искане за присъждане на разноски с отговора на частната жалба (по която е образувано делото пред окръжния съд), но не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което, съгласно същата разпоредба и т. 9 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, молбата му по чл. 248 от ГПК е недопустима.
Частната жалба, с която е сезиран ВКС по настоящото дело, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на окръжния съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за недопустимост и за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С отговора на частната жалба, по която е образувано делото пред окръжния съд, жалбоподателят по настоящото дело е претендирал присъждане на разноски, но не е представил списък на същите (нито такъв е инкорпориран в съдържанието на отговора), каквото е изискването на чл. 80, изр. 1 от ГПК. В постановеното от окръжния съд определение № 870/20.11.2014 г., чието изменение е искано по реда на чл. 248 от ГПК, е прието, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като въпросът за отговорността за разноските по въззивното частно гр. дело следва да бъде разрешен по правилото на чл. 81 от ГПК – с акта, с който ще приключи исковото производство пред първоинстанционния съд.
Нито в молбата си по чл. 248 от ГПК, нито в частната си жалба жалбоподателят твърди да е представил по делото пред окръжния съд списък на разноските. Вместо това, в частната си жалба излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за неоснователност на искането му за присъждане на разноски, направен в определение № 870/20.11.2014 г., чието изменение е искано по реда на чл. 248 от ГПК. Тези доводи обаче нямат никакво отношение към оплакването в частната жалба за недопустимост и за неправилност на обжалваното в настоящото производство определение № 944/12.12.2014 г., респ. – нямат никакво отношение към разрешение с него въпрос относно процесулната недопустимост на молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК.
Последният извод на въззивния съд в обжалваното определение – за недопустимост на молбата на жалбоподателя за изменение на съдебния акт по реда на чл. 248 от ГПК, е правилен – в пълно съответствие с изричната разпоредба на чл. 80, изр. 2 от ГПК, съгласно която процесуалното право на страната да иска изменение на съдебния акт в частта му за направените от нея разноски, възниква само при наличие на особена процесуална предпоставка – ако тя е представила списък на тези разноски. Такива са и задължителните указания по приложението на тази разпоредба, дадени с т. 9 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък на тези разноски по чл. 80 от ГПК.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на окръжния съд за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 944/12.12.2014 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 772/2014 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.