О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София, 19.05. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1506 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. В. срещу решение № 13/10.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 413/2015 г. на Ямболския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 575/23.10.2015 г. по гр. дело № 21/2015 г. на Ямболския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу Г. Н. С., иск с правно основание чл. 132, ал. 1 от СК за лишаване на последния от родителски права по отношение малолетното дете на страните М. Г. С.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът Г. Н. С. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните три правни въпроса: 1) представлява ли реална опасност за живота, здравето и възпитанието на детето родителят, изпадащ в неадекватни състояния, в резултат на злоупотреба с наркотици, и зависимостта му от такива, при липса на каквито и да било доказателства за отказ от тази употреба, поставя ли в риск малолетното дете; 2) представлява ли особено тежък случай по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131 от СК, злоупотребата с наркотични вещества от родителя и изпадането му в неадекватни състояния; и 3) следва ли родителят, изпаднал в такова състояние, да е проявил конкретно насилие или посегателство върху детето, и едва тогава съдът да приеме, че се касае за особено тежък случай, респ. – да формира извод за основание за лишаване от родителски права. Жалбоподателката навежда и трите допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС – в тази връзка се сочат ППВС № 1/1974 г. и решение № 406/27.12.2011 г. по гр. дело № 1125/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; че по тези въпроси е налице противоречиво произнасяне на съдилищата – в тази връзка се сочат решение по гр. дело № 154/2013 г. на Смолянския окръжен съд (С.) и решение № 1977/11.12.2015 г. по гр. дело № 2737/2015 г. на Бургаския районен съд (Б.); както и че тези въпроси са от значение за развитието на правото.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното въззивно решение, след направения подробен анализ на събраните по делото доказателства, окръжният съд е приел, че не са установени данни за поведение на ответника спрямо детето, което да представлява опасност за живота и здравето му. Въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищцата, че ответникът употребява наркотици, предвид направеното от него признание за това, в качеството му на свидетел пред разследващ полицай в досъдебно наказателно производство, но съдът е намерил, че независимо от това обстоятелство, искът за лишаването му от родителски права е неоснователен на това основание. В тази връзка са изложени съображения, че при тълкуването на чл. 131, ал. 1, във вр. с чл. 132, ал., 1, т. 1 от СК, се извличат следните положителни материалноправни предпоставки за лишаване от родителски права: 1) поведение на родителя; 2) опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена връзка между поведението и създадената опасност; 4) вина на родителя; 5) да се касае за особено тежки случаи. Въззивният съд е приел и че по делото нито се сочат такива особено тежки случаи на създадена опасност за живота и здравето на детето в резултат на виновно поведение (действие или бездействие) на бащата (ответника), нито са събрани доказателства в тази насока. Въззивният съд е намерил и че употребата на наркотични вещества по принцип е укоримо поведение, но то не съставлява основание за лишаване на бащата от родителски права, при липсата на твърдения и данни, че след употребата им, в състояние на агресия и неадекватност, той е поставил живота и здравето на детето си в опасност. С оглед това, въззивният съд е приел, че по делото не е установено поведение на ответника, съставляващо заплаха за личността, здравето и възпитанието на детето, поради което извънсъдебно признатият факт, че той употребява наркотици, не налага промяна в крайния резултат по делото, постановен от първата инстанция. Изложени са и съображения, че съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителските права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка, като въззивният съд е приел, че в случая и тези предпоставки не са налице, тъй като твърдяното от ищцата трайно пренебрегване на родителските задължения, липса на интерес към здравето и нуждите му и недаването на средства за издръжката му, са останали недоказани, като в тази връзка е препратено по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, където е прието и следното: След раздялата на страните по делото, те са престанали да контактуват, поради нежеланието на ищцата (майката) за контакти с бащата и ограничаване на контактите му с детето, довело до нарушаване на определения режим със съдебното решение. Прието е, че очевидна причина за това е установената от страна на ищцата, връзка с пръв приятел на ответника, което фактическо положение е причина и за агресивното поведение на последния. Прието е още, че намерението на ищцата детето да бъде осиновено от втория й съпруг говори за истинските й подбуди за предявяване на иска по настоящото дело, и това не е в интерес на детето, което ще загуби връзката със своя баща, към когото е привързано. Прието е и че за детето се полагат много добри грижи от двамата родители и от неговите баби и дядо, както и че е недоказано твърдението на ищцата, че ответникът е преустановил участието си в издръжката на детето, което е опровергано от представените от него писмени доказателства, като изолираните случаи на неплащане се дължат на липсата на трудовата му заетост.
В мотивите към обжалваното въззивно решение, наред с други, са обсъдени и следните доказателства по делото: Показанията на разпитаната като свидетел, майка на ищцата, която е описала случай, при който по време на брака между страните (който е прекратен през месец юни 2012 г.) ответникът е вдигнал скандал, блъскал стената, крещял, бил нервен, неадекватен, след което ищцата споделила, че той взема наркотици. Образувано по молба на сестрата на ответника, дело за прилагане на мерки за защита от домашно насилие от страна на ответника спрямо нея под въздействие на наркотични вещества, като делото е било прекратено поради оттегляне на молбата. Полицейска преписка, от която е установено, че на 10.09.2015 год. в жилището на ответника е възникнал скандал между него и сестра му и адресът е бил посетен от служители на реда, като е бил съставен предупредителен протокол спрямо ответника, с който му е вменено да не отправя обидни думи и закани за физическа саморазправа към сестра си, а в обяснението, което ответникът е дал, е посочил, че започнал да я обижда под въздействието на афект за това, че тя заключила маратонките му в стаята си и той не можал да ги вземе.
Независимо от така обсъдените доказателства по делото и от приетото за установено въз основа на извънсъдебните признания на ответника, че той употребява наркотици, окръжният съд не е приел за установено в мотивите към обжалваното решение, ответникът да изпада в „неадекватни състояния“ в резултат на злоупотреба с наркотици, каквато е постановката и на трите изведени от жалбоподателкта правни въпроса. Напротив – въззивният съд е приел, че употребата на наркотични вещества по принцип е укоримо поведение, но то не съставлява основание за лишаване на бащата от родителски права, при липсата на твърдения и данни, че след употребата им, в състояние на агресия и неадекватност, той е поставил живота и здравето на детето си в опасност. Както неведнъж е разяснявано в определенията на ВКС по чл. 288 от ГПК, несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, дори когато това несъгласие е намерило израз във формулировката на правните въпроси в изложението към касационната жалба, както в случая, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване. Това е така, защото основанията за касационно обжалване (касационните основания) по чл. 281 от ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни и не се припокриват. Както е разяснено и в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение.
По изложените съображения, и трите правни въпроса, изведени от страна на жалбподателката, не са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното решение, респ. – никой от тези въпроси не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Независимо от горното, не е налице и никое от допълните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като правните съображения, изложени в мотивите към обжалваното решение, са в пълно съответствие с трайно установената задължителна практика на ВКС. Посоченото от жалбоподателката, решение № 406/27.12.2011 г. по гр. дело № 1125/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС няма отношение към изведените от нея правни въпроси, които са по приложението на чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК, а с това решение е даден отговор на правен въпрос по приложението на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Следва да се отбележи, обаче, че правните изводи, възприети в обжалваното въззивно решение по реда на чл. 272 от ГПК, са в пълно съответствие с приетото в това посочено от жалбоподателката решение на ВКС. Соченото от последната, ППВС № 1/1974 г. е посветено на производствата за предоставяне упражняването на родителските права, поради което няма отношение към настоящото производство за лишаване от родителски права.
Приетото от въззивния съд относно приложението на чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, намерила израз например в решение № 199/05.11.2014 г. по гр. дело № 480/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: „При тълкуването на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 СК се извличат положителните материалноправни предпоставки за ограничаването на родителските права. Те са следните: 1) поведение на родителя (действие или бездействие); 2) опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена връзка между поведението и създадената опасност и 4) вина на родителя. Разликата в двата състава, при които законът допуска да бъдат ограничени родителските права (ал. 1 и ал. 2 на чл. 131 СК), се проявява във виновното поведение на родителя или в безвиновното негово състояние като причини за създадената опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. При тълкуването на чл. 131 във връзка с чл. 132, ал. 1, т. 1 СК се извлича отрицателната предпоставка за ограничаване на родителските права – случаят да не е особено тежък. Разликата между двете правни възможности – за ограничаване и за лишаване от родителски права (чл. 131 и чл. 132 СК) – е проявена в степента на създадената опасност за детето.“.
Приетото в обжалваното въззивно решение е в пълно съответствие и с константната задължителна практика на ВКС, в която се приема и следното: Лишаването от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето (личност, възпитание, здраве, имущество) от собствения му родител, поради което следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете – насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние, поставяне в риск. Тази засилена защита предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за извършено посегателство над детето и провеждане на пълно доказване при доказателствена тежест на ищцовата страна. Последица от неизпълнението на доказателствената тежест е постановяване на отхвърлителен резултат по иска. При наличие на съмнение не е допустимо да се постановява ограничаване и лишаване от родителски права. Такива мерки за защита интересите на детето не е допустимо да се постановяват и въз основа на предположения за възможно извършено посегателство върху личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето. В този смисъл са: решение № 10/05.03.2012 г. по гр. дело № 153/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 37/19.03.2015 г. по гр. дело № 4218/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 182/24.02.2010 г. по гр. дело № 999/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя тази трайно установена задължителна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, с която е съобразено обжалваното въззивно решение, и по отношение на която няма необходимост тя да бъде променяна поради законодателни изменения или поради изменение на обществените отношения. По тези съображения няма основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата нито на т. 1, нито на т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
С представените (в преписи) от страна на жалбоподателката, въззивно решение на С., постановено по повод първоинстанционно гр. дело № 154/2013 г. (преписът от това решение е непълен) и решение № 1977/11.12.2015 г. по гр. дело № 2737/2015 г. на Б., не са ангажирани данни и доказателства тези два съдебни акта да са влезли в сила, поради което те са поначало негодни да формират противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а и приетото в тях не е в противоречие с приетото в обжалваното по настоящото дело въззивно решение.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 13/10.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 413/2015 г. на Ямболския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.