О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
София, 13.11.2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 497 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Х. Т. чрез адв. Н. В. П. срещу въззивно решение № 115/23.01.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3383/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд отхвърлил исковете по чл. 344 КТ
Установил, че Б. Х. Т. е работила по трудов договор в РЗОК-Пловдив на длъжност „финансов контрольор”, както и че със Заповед № ЗП -24/ 08.11.2010 г.на директора на РЗОК – Пловдив, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т.7 и чл. 188, т. 3 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е била връчена на служителя на 08.11.2010 г. Прието е, че заповедта за прекратяване на правоотношението е изготвена в съответствие с разпоредбата на чл.195 от КТ и в срока по чл.194 КТ, спазена е и процедурата по чл. 193 от КТ.
Съдът, също така приел, че описаните в заповедта деяния са извършени от Т. и голяма част от тях съставляват и нарушения на трудовата дисциплина, а именно: липса на извършени рекапитулации в края на всеки отчетен период на регистъра на заявките и исканията по съответните параграфи /за всеки месец и с натрупване/, липса на анализи на сумите по отчетените контролни листове по параграфи от ЕБК, засечени със счетоводството, липса на разпечатки от извършени анализи, липса на документирани резултати от извършени проверки от осъществен предварителен контрол за съответствие със законодателството, вътрешни актове и договори при поемане на финансовите задължения или извършване на разходите, липса на тримесечни доклади до директора с документирани резултати от извършени проверки.
Съдът направил анализ по чл. 187 КТ и е достигнал до извод, че допуснатите от служителя нарушения по своя характер са тежки. Посочено е, че нормалното функциониране на учреждение с предмет на дейност набиране и разходване на парични средства на задължителното здравно осигуряване, изисква дисциплинираност, строга отчетност и стриктно спазване на правилата за упражняване на финансовия контрол. Неупражняването на финансов контрол по установения за това ред създава предпоставки за извършване на злоупотреби и тежки нарушения. Отчетено е още и това, че констатираните нарушения не са изолирани, нито пропуските временни, а обхващат целия ревизиран период от десет месеца през процесната година. Съдът е съобразил още и липсата на критично отношение от страна на служителя към извършеното или изразено съжаление за констатираните пропуски.
Прието е, че не е необходимо в резултат от допуснатите на нарушения да са налице и материални щети. Съдът, освен това посочил, че в случая пропуските в работата на Т. са създали предпоставки за увреждане на имуществото на работодателя в големи размери, което само по себе си, като се има предвид характера на упражняваната дейност и позицията, заемана от служителя, се явява достатъчно тежка последица от неизпълнението задълженията.
Повдигнати са следните въпроси:
Следва ли при прилагането на чл. 189 КТ, за да се определи едно нарушение като тежко, да се изследва дисциплинарното минало на работника или служителя.
Приложените от касатора съдебни решения не противоречат на възприетото от съда, а и няма съмнение нито в съдебната практика, нито в доктрината, че дисциплинарното минало няма отношение към тежестта на нарушението, освен в хипотезата на системност по чл. 190,т. 3 КТ, но е от значение за преценката за тежестта на наказанието и доколко, ако има предишни наказания, те са повлияли превантивно върху работата на служителя. Липсата на предишно нарушение, само по себе си, обаче, не изключва възможността, ако са налице действително допуснати нарушения и те са тежки по своя характер, да се наложи направо най-тежкото от дисциплинарните наказания.
Поставен е и въпроса дали следва при определяне на дисциплинарното нарушение като тежко да са настъпили отрицателни последици за работодателя или за трети лица.
По този въпрос също не е налице противоречива съдебна практика, като възприетото в обжалваното решени е съобразено с трайно наложилото се тълкуване, а и ни противоречи на представените съдебни решения.
Няма съмненение, че такова изискване няма, още повече, когато нарушението по своя характер не е резултатно.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 115/23.01.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3383/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: