О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
гр. София, 10.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3914 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1257 от 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 1011/2018 г. на Варненски окръжен съд, е потвърдено решение № 1073 от 15.03.2018 г. по гр. д. № 13884/2017 г. на Варненски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от П. Р. А. от [населено място] за признаване на установено по отношение на [фирма], [населено място], че не дължи сумата 5755.63 лева, начислена по корекция по партида с клиентски номер [ЕГН], за абонатен номер [ЕГН], на консумирана и неостойностена електроенергия за периода от 31.01.2016 г. до 30.01.2017 г. В решението е прието за установено, че ищецът П. А. има качеството „потребител на електроенергия“, с открита партида на адрес [населено място],[жк], [улица], поради което е прието, че между страните е налице облигационно правоотношение. Установено е, че на 30.01.2017 г. е била извършена техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ), вследствие на която то било демонтирано и заменено с друго. Съставен бил констативен протокол № 1400327 от същата дата, в който били вписани следните показания на демонтирания електромер: активни регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, неактивен – 1.8.4, и сумарен регистър 1.8.0. Установено е, че СТИ съответства на метрологичните характеристи и изискванията на точност при измерване на електрическа енергия, но не отговаря на техническите изисквания – при четене със специален софтуер, предоставен по лиценз на енергийното дружество, била установена външна намеса в програмата за параметризация на измервателния уред, по-точно – в тарифната схема, както и преминала електроенергия на регистър 1.8.4, която не е била визуализирана на дисплея. Към датата на извършване проверката са били приложими Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) преди измененията им с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС и решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, IV о., като съгласно чл. 50 ПИКЕЕ при наличие на установени несъответствия между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, което е довело до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, за електроенергийния оператор възниква основание за коригиране на количеството използвана електрическа енергия и допълнително начисляване на стойността ?. Вследствие на установените несъответствия, било формирано задължение за заплащане на допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление за периода от 31.01.2016 г. до 31.01.2017 г. на стойност 5755.63 лева, с ДДС., определено изцяло по показанията от регистър 1.8.4. Въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че електромерът бил параметризиран да отчита консумирана електроенергия за битов абонат, поради което остойностяването на потребената електроенергията било двутарифно, но самото отчитането било тритарифно – по нощна, дневна и върхова тарифа, съответстващи на регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3. Установено е, че в информационната база данни на дружеството няма отчитане на натрупаните количества по четвъртата тарифа (регистър 1.8.4.). При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предпоставките на чл. 50 ПИКЕЕ не са осъществени, доколкото начисленото количество електроенергия не е доказано като реално потребление за целия корекционен срок на задължението.
Касационна жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд е постъпила от [фирма]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса: Налице ли е право за оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни енергия, а от там и до неправилното ? остойностяване“).
Ответникът по касационната жалба П. Р. А. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос по приложението на чл. 50 ПИКЕЕ. Не се констатира твърдяното противоречие с решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., в което е прието, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Със същото решение е прието, че корекция е допустима и в хипотезите на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото. Съобразно тази практика и след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като не е установено в информационния масив на ответното дружество да са налице данни относно количеството отчетена електроенергия в регистър 1.8.4. на процесното СТИ и не е доказано реално потребление на начисленото количество електроенергия.
Предвид установеното съответствие между обжалваното въззивно решение и посочената от жалбоподателя практика на ВКС по изведения в изложението му правен въпрос, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС; той не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като няма необходимост от промяна или осъвременяване на тази практика на ВКС. След изменението на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.), твърдяното от жалбоподателя противоречиво разрешаване на въпроса –с представеното, влязло в сила въззивно решение № 290 от 15.06.2017 г. по гр. дело № 297/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново, и с обжалваното въззивно решение, също не е основание за допускане на касационно обжалване на последното.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответникът по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 650 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 28.08.2018 г. с адвокат К. Д. Т. от Варненска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1257 от 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 1011/2018 г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на П. Р. А. от [населено място] сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: