О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София, 09.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1923 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството е по чл. 288 ГПК.
108 СОУ „Н. Б.”, представлявано от директона В. Н. Д. чрез адв. Е. З. от АК Шумен е подало две касационни жалби и изложения към тях, които се различават по сдържания и поставени правни проблеми по чл. 280, ал. 1 ГПК срещу въззивно решение № 7493/02.11.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 8006/2012 г.
Само жалбата вх.№ 136512/28.12.2012 г. е в срок. Тя е подадена по пощата на 27.12.2012 г., първият работен ден след коледните празници, когато изтича и едномесечният срок по чл. 283 ГПК за страната. Тя е уведомена за въззивното решение и възможността да го обжалва в едномесечен срок, считано от съобщението, на 26.11.2012 г.
Втората касационна жалба вх. № 9485/29.01.2013 г. е изпратена по пощата на 28.01.2012 г., което е след преклузивния срок по чл. 283 ГПК и наведените в нея касационни доводи, както и повдигнатите правни въпроси, не могат да бъдат взети предвид. Жалбата следва да бъде върната, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
Насрещната страна А. В. чрез адв. Е. В. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че е касационна жалбата вх.№ 136512/28.12.2012 г. е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, уважил исковете.
В изложението към жалбата са повдигнати са следните въпроси:
Относно мотивирането на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 9 КТ. Той е без значение за постановения резултат, защото съдът, като е приел, че не е изяснено точно причината, поради която е прекратен трудовия договор с Аурета М., е изложил съображения, че нито едно от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 9 КТ не е установено от работодателя. Следователно, уволнението е признато за незаконно не поради немотивираност на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, а поради това, че не е установено осъществяването на коя и да е от хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 9 КТ.
Поставен е още и следния въпрос: „Заявената от работника или служителя воля, обективирана в писмен вид като невъзможност да изпълнява съответната трудова функция или част от същата, както и отказа на лицето да приеме предложените облекчени условия на труд, които са осигурени ви изпълнение на съответното експертно решение, без да се променя естеството на трудовата функция, както и липсата на друга подходяща за здравословното му състояние длъжност или работа, доказана по съответния ред, достатъчно условие ли е да се счита, че са налице двете кумулативни предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 325, т. 9 КТ”.
Въпросът е неотносим към съображенията на въззивната инстанция и постановения от нея краен резултат по спора.
По делото е установено, че с решение на НЕЛК от 16.09.2010 г. е установено заболяване на А. М. – „хипертонична болест на сърцето”. В експертното решение са посочени като противопоказни условия на труд – значително нервно-психическо напрежение и физическо натоварване, смени нощен труд, работа на открито. Изложено е и експертното мнение, че работното място на М. „учител” не обуславят условия на труд от противопоказанията за състоянието и лицето може да продължи да работи като учител.
Съдът е приел, че изобщо не е налице невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност или по здравни противопоказания въз основа на ТЕЛК.
Отказът на М. да поеме часовете по „Физическо възпитание и спорт”, предложени й от работодателя след като е бил вече известен за горното предписание и заключение на ТЕЛК, съдът е приел, че е свързан с едностранна промяна в трудовия й договор, а това е недопустимо и не може да повлече уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 9 КТ. Според съда /въззивната инстанция е препратила към мотивите на първостепенния Софийски районен съд/ в сключения между страните трудов договор е уговорено М. да изпълнява трудови функции за длъжността „учител по български език и литература” и работодателят не може без нейно съгласие да променя условията на договора, като й възлага преподаване по друга дисциплина.
Във връзка с този решаващ извод на съда няма поставен правен въпрос.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 700 лв. заплатен адвокатски хонорар, доказан с договор от 27.02.2013 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх. № 9485/29.01.2013 г., подадена от 108 СОУ „Н. Б.”, представлявано от директора В. Н. Д. чрез адв. Е. З. от АК Шумен срещу въззивно решение № 7493/02.11.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 8006/2012 г., на осн. чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по касационно гр.д. № 1923/2013 г. в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пед друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 7493/02.11.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 8006/2012 г
ОСЪЖДА 108 СОУ „Н. Б.”, представлявано от директора В. Н. Д. да заплати на А. М. В. сумата в размер на 700 /седемстотин/ лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: