6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 12.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр.д. № 1934 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 19 от 20.02.2018 г. по ч. гр. д. № 21/2018 г. на Великотърновски апелативен съд е оставена без уважение молба на Т. К. Т. за разрешаване на действия на разпореждане с ид. части от недвижими имоти, върху които е наложена възбрана за обезпечаване на иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) с определение № 485 от 22.06.2012 г. по гр. д. № 305/2012 г. на Ловешки окръжен съд.
Срещу определение № 19 от 20.02.2018 г. по ч. гр. д. № 21/2018 г. на Великотърновски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 1614 от 12.03.2018 г., подадена от Т. К. Т. от [населено място]. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли в производството по чл. 23 ЗОПДИППД (отм), образувано по искане на един от съпрузите, въззивният съд да прави преценка за собствеността на имуществото и разпределението на идеалните му части, когато в производството по искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм) недвижимият имот в съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност е отнет от двамата съпрузи и допустимо ли е да се прегражда развитието на делото чрез ограничаване възможността на страната да използва имуществата за заплащане на държавна такса, дори когато те са с разнороден характер (пари и недвижим имот) в случай, че наличността на парите не достига за заплащане на дължимите държавни такси. Изложени са доводи, че така повдигнатите въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество счита, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е процесуално допустима.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение № 485 от 22.06.2012 г. по гр.д. № 303/2012 г. на Ловешки окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена 335622,29 лева на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Т. К. Т. и М. В. Т., чрез налагане на обезпечителни мерки, изразяващи се във възбрани върху недвижими имоти, съставляващи: 1. апартамент № 7 в Ж. „С.” с площ от 58,41 кв.м., находящ се в [населено място]; 2. поземлен имот /№/от кв. 38 по плана на [населено място], Л. област, с площ от 667 кв.м., ведно със застроената в него полумасивна жилищна сграда; 3. обект за търговска дейност с площ от 39 кв.м., находящ се на [улица], ет. 1, с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място]; 4. ? ид. част от нива с площ 11000 кв.м., находяща се в м. „П.” с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място]; 5. ? ид. част от нива с площ 7249 кв.м., находяща се в м. „П.” с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място]; запори върху лек автомобил „Н.М.” с първоначална регистрация от 19.05.2005 г. и върху суми по сметки с титуляр Т. К. Т. в [фирма] и [фирма].
С определение № 986 от 21.11.2013 г. по гр.д. № 305/2012 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по молба на Ц. С. Ц. на основание чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) е отменено допуснатото обезпечение възбрана върху поземлен имот № VІ-398 от кв. 38 по плана на [населено място], Л. област, с площ от 667 кв.м., ведно със застроената в него полумасивна жилищна сграда. Прието е, че имотът е собственост на молителя Ц. С. Ц.. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 393 от 15.01.2014 г. по ч. гр.д. № 515/2013 г. на Ловешки окръжен съд, влязло в сила с постановяване на определение № 200 от 11.03.2014 г. по ч. гр.д. № 1372/2014 г. на ІІІ г.о. ВКС, с което въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване.
С влязла на 25.08.2014 г. присъда № 31 от 03.12.2013 г. на Ловешки окръжен съд по н.о.х.д. № 298/2013 г. на основание чл. 252, ал.1 НК от Т. К. Т. са отнети по ? ид. част от нива с площ 11000 кв.м., находяща се в м. „П.” с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място] и от нива с площ 7249 кв.м., находяща се в м. „П” с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място].
По искане на К., с определение № 750 от 30.09.2014 г. по гр.д. № 305/2012 г. на Ловешки окръжен съд е отменено допуснатото обезпечение възбрана върху апартамент № 7 в Ж. „С.” с площ от 58,41 кв.м., находящ се в [населено място] и върху ? ид. част от нива с площ 11000 кв.м., находяща се в м. „П.” с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място] и ? ид. част от нива с площ 7249 кв.м., находяща се в м. „П.” с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място]. По отношение на апартамента в Ж. „С.” Комисията е установила, че не са налице предпоставките за отнемането му по ЗОПДИППД (отм.), а по отношение на ? ид. част от нивите в м. П.” вече е осъществена наказателна конфискация с влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 298/2013 г. на Ловешки окръжен съд.
На 23.09.2014 г. К. е предявила иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), първоинстанционното производство по който е приключило с решение № 34 от 08.02.2016 г. по съществото на гр.д. № 469/2014 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответникът по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) Т. К. Т. е подал въззивна жалба вх. № 1752 от 09.03.2016 г. срещу първоинстанционното решение, производството по която е било оставено без движение с разпореждане от 18.06.2013 г. с указания до жалбоподателя да внесе държавна такса по жалбата в размер на 9034,65 лева. С молба от 05.04.2016 г. Т. Т. е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса по делото поради наложените обезпечителни мерки върху цялото му имущество, както и при условията на евентуалност да му бъде разрешено да се разпореди с имоти, обект на обезпечителните марки. С молба от 15.08.2016 г. е уточнил, че иска да му бъде разрешено да се разпореди с възбранените по ? ид. части от поземлените имоти в м. „П., Л.. С определение № 868 от 13.11.2017 г. по гр.д. № 469/2014 г. на Ловешки окръжен съд, молбата на Т. Т. за освобождаване при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на държавна такса по жалбата е оставена без уважение. На основание чл. 23, ал.4, т. 7 ЗОПДИППД (отм.) му е разрешено да извърши разпоредителни действия с възбранените по ? ид. части от поземлените имоти в м. „П.”, Л..
В частта му, с която молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса е оставена без уважение, определението е влязло в сила като необжалвано.
В частта, с която е разрешено извършването на разпоредителни действия с възбранените по ? ид. части от поземлените имоти в м. „П.”, Л. определението е отменено с определение № 19 от 20.02.2018 г. по ч. гр. д. № 21/2018 г. на Великотърновски апелативен съд. Във въззивното определение, обжалвано пред настоящата съдебна инстанция, е прието, че молителят не притежава право на собственост върху ид. части от поземлените имоти в м. „П.”, Л., тъй като те са конфискувани с влязлата в сила присъда на Ловешки окръжен съд по н.о.х.д. № 298/2013 г. Прието е, че молителят е придобил по ? ид част от имотите в съпружеска имуществена общност, т.е. притежавал е право на собственост върху ? от имотите, конфискувана с влязлата в сила присъда, поради което искането за извършване на разпоредителни действия с отнето му вече имущество е неоснователно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият от жалбоподателите въпрос следва ли в производството по чл. 23 ЗОПДИППД (отм), образувано по искане на един от съпрузите, въззивният съд да прави преценка за собствеността на имуществото и разпределението на идеалните му части не дава основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно установената съдебна практика, при произнасянето по искане за разрешение за разпореждане с имущество, обезпечено по реда на ЗОПДИППД (отм), съдът изършва проверка разполага ли молителят с освободено имущество на стойност, осигуряваща възможност за заплащане на необходимите разноски по съдебното производство и ако не разполага с такова имущество преценката е кое от запорираните имущества следва да бъде освободено както с оглед стойността му, която трябва да е приблизително адекватна на размера на дължимите съдебни разноски, така и с оглед възможностите за реализация на това имущество чрез продажбата му, за да може делото да бъде разгледано в разумен срок. При тази проверка съдът съобразява всички обстоятелства, настъпили в хода на инстанционното производство, в т.ч. имуществото налично ли е към момента на искането за разрешение с разпореждането му и ако е в съсобственост – с каква част от съсобствеността има право да се разпореди молителят. В този смисъл определение № 325 от 30.05.2011 г. по ч. гр.д. № 286/2011 г. ІV г.о. ВКС; определение № 494 от 04.07.2012 г. по ч. гр.д. № 393/2012 г. ІV г.о. ВКС; определение № 194 от 25.04.20181 г. по ч. гр.д. № 422/2018 г. ІV г.о. ВКС. Съобразявайки така установената съдебна практика, съдът е изследвал доколко имуществото, за което се иска да бъде освободено от наложената възбрана, принадлежи на длъжника и след констатация, че притежаваните от него идеални части от ниви в м. „П.”, [населено място] е било предмет на наказателна конфискация е отказал да даде разрешение за разпореждане с това имущество.
Разрешен в установената съдебна практика е и въпросът допустимо ли е да се прегражда развитието на делото чрез ограничаване възможността на страната да използва имуществата за заплащане на държавна такса – липсата на достатъчно средства за разноски по делото не може да бъде пречка за продължаване на производството по делото и приключването му в разумен срок. Затова, когато лицето не разполага с достатъчно средства за внасяне на държавна такса по делото, запорираното или възбранено имущество е на значително по-висока стойност от необходимите разноски или не може да бъде реализирано на пазара в разумен срок, съдът освобождава страната от внасяне на разноски по делото и присъжда дължимата държавна такса с оглед изхода на делото. Без правно значение за уважаване на искането по чл. 23, ал.2, т. 7 ЗОПДИППД (отм.) е дали имуществото е с разнороден характер – пари, движими вещи или недвижим имот). От значение е дали наличността на парите достига за заплащане на дължимите държавни такси; доколко стойността на вещите или имота е приблизително адекватна на размера на дължимите съдебни разноски и какви са възможностите за реализация на това имущество чрез продажбата му, за да се осигури продължаването на производството по делото и разглеждането му в разумен срок. В конкретния случай, наличните парични суми по запорираните банкови сметки на молителя не са достатъчни за заплащане на дължимата държавна такса от 9034,65 лева – в депозитната сметка на молителя в „У. Б.” наличността е в размер на 1354 евро и 38,41 лева (удостоверение № 0564-64-015080 от 09.11.2017г.). Молителят обаче разполага и с друго имущество – апартамент № 7 в Ж. „С.” с площ от 58,41 кв.м., находящ се в [населено място], освободен от наложената възбрана с определение № 750 от 30.09.2014 г. по гр.д. № 305/2012 г. на Ловешки окръжен съд; ид. части от обект за търговска дейност с площ от 39 кв.м., находящ се на [улица], ет. 1, с идентификатор /№/ по кадастралната карта на [населено място] и от лек автомобил „Н.М.”, с което би могъл да се разпореди след разрешение на съда. В случай, че стойността на това имущество многократно надвишава разликата до дължимата държавна такса по въззивната жалба (след приспадане на наличните суми по банкови сметки), съответно стойността на лекият автомобил, притежаван в съсобственост, с първоначална регистрация от 2005 г. не е достатъчна за заплащане на държавната такса, то молителят следва да поиска повторно освобождаване от държавна такса за разликата до дължимата сума при представяне на доказателства за актуалната стойност на имуществото. Възможността за продължаване на съдопроизводствените действия по делото чрез обжалването на първоинстанционното решение пред въззивния съд не е преградена при предприемане на своевременни мерки от страна на молителя за добросъвестно упражняване на процесуалните му права.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19 от 20.02.2018 г. по ч. гр. д. № 21/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: