О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София,24.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 330 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по две частни жалби на Е. С. П. срещу актове на Софийски градски съд, постановени по ч.гр.д. № 7315/2011 г.
С определение от 12.04.2011 г. по гр.д. № 12389/2011 г. Софийски районен съд е върнал исковата молба на Е. С. П. срещу М. на в р като недопустима.
Е. С. П. е подал частна жалба, образувана в ч. гр.д. № 7315/2011 г..
Състав на Софийски градски съд с определение № 17535/31.11.2011 г. е потвърдил първостепенния съдебен акт, като е изложил съображения, че липсва правен спор, поради което и потърсената съдебна защита е недопустима.
Е. П. е подал молба до въззивния съд с искане за осигуряване на правна помощ.
С определение от 23.01.2012 г. Софийски градски съд е отказал да му предостави правна помощ.
Е. П. е подал молба вх. № 21075/24.02.2012 г., която по съдържание е искане да се отменят горните две определения, постановени по ч.гр.д. № 7314/2011 г. от Софийски градски съд.
По частната жалба срещу отказа на съда да предостави на страната правна помощ:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Правилно, при наличните данни по делото, въззивният съд е приел, че не са представени годни доказателства, установяващи наличие на основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 23, ал. 4 ЗПрП.
В настоящото производство П. прави доказателствени искания за удостоверяване на необходимите обстоятелства, даващи му основание да получи правна помощ по делото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая те са без значение, доколкото едно от условията да се предостави помощ е поне вероятната основателност на искането, отправено до съда, а в случая това не е така.
В заключение определението от 23.01.2012 г. следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба срещу определение № 17535/31.11.2011 г.
Тя е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Е. П. неправилно приема, че по неговия „иск” има спор за подсъдност между граждански и административен съд.
В случая съдилищата са приели, че искането за снемане на полицейска регистрация следва да се отправи до компетентния административен орган, съобразно ЗМВР и Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация. Пряко искане, отправено до съд – било административен или граждански за осъждане на МВР да снеме регистрацията, е недопустимо. При надлежно предявена молба до административния орган и отказ от негова страна, страната разполага с правната възможност да обжалва по административен ред отказа, който по своята правна същност е индивидуален административен акт.
Прието е, че към настоящия момент липсва правен спор с М. на в р, така, че нито гражданските, нито административните съдилища биха имали компетентност да се произнесат по отправеното до тях искане от П.. Софийски районен съд не е изпратил по компетентност спора на административен съд /административно отделение в Софийски градски съд/, а делото е администрирано до въззивната на Софийски районен съд инстанция по частната жалба на П.. Софийски градски съд не е отказал да гледа спора поради това, че не е административен, а по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК е потвърдил извода на районния съд за недопустимост на исковата молба.
Частната жалба на Е. П. подлежи на разглеждане от състав на Върховния касационен съд, ако са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Единственият правен проблем поставен от П. е кой е компетентен да разгледа иска му – административно отделение на Софийски градски съд или Софийски районен съд.
Въпросът е неотносим, защото, както стана ясно, в случая не е налице спор за подсъдност, няма отказ на граждански и на административен съд да се произнесат, а определения на две поредни инстанции от системата на общите граждански съдилища, които приемат, че искането на П. е недопустимо за разглеждане от съд. Спор към настоящия момент няма; възможно е да възникне в бъдеще при евентуален отказ от административен орган да удовлетвори молбата му и едва тогава ще има правен спор и правен интерес от обжалване – вече по административен ред на индивидуалния административен акт, по който компетентен ще е съответния административен съд.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд намира, че въззивното определения не следва да се допускат до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 7315/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отказано на Е. С. П. да му се предостави правна помощ.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 17535/31.11.2011 г. по ч.гр.д. № 7315/2011 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: