О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 24.04. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 863 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от В. Г. П. и Д. В. Б. чрез адв. Е. Р. Г. от АК София срещу въззивно решение постановено на 20.04.2011 г. по гр.д. № 5901/2011 г. от Софийски градски съд.
Излагат се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна Е. Б. А. чрез адв. Л. С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Е. Б. А. е предявила против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които са уважени.
Съдът приел, че не е доказано основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение с Е. А.. Работодателят не е установил да е извършил реално съкращаване на щата с длъжността, заемана преди уволнението от служителя – ищец, а именно ръководител отдел в Дирекция „Обществени поръчки, реклама и доходи”, отдел Контрол на договори.
Възстановил е Е. А. на длъжността и е осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложението към касационната жалба е повдигнат само един въпрос: „Кои факти имат правопораждащо действие по отношение реалността на съкращаването на щата във връзка със законосъобразността на извършеното поради съкращаване на щата уволнение и след като работодателят е изразил волята си определени по наименование и брой /кои и колко от съществуващите/ длъжности да бъдат съкратени, налице ли е уволнителното основание по чл. 328, т. 2, предл. второ КТ”.
Правният проблем, съдържащ се в така формулирания правен въпрос е кога е налице реално съкращаване в щата /при осъществяване на какви обстоятелства/.
Въпросът е относим към резултата по спора, но не е налице поддържаното противоречие с влязло в сила решение на СРС по гр.д. № 16836/2010 г., защото по приложеното дело съдът е преценявал дали е налице съкращаване на щата за друга длъжност – „директор” на дирекция „Обществени поръчки, реклами и договори”, която е различна не само по наименование, но безспорно и по съдържание с длъжността, заемана от Е. А.. Обстоятелството, че длъжността директор е отпаднала от щата на предприятието въз основа на същата заповед на изпълнителния директор за изменение и допълнение на щатното разписание, не значи, че съдът е установил, че всички длъжности, отпаднали като бройка или наименование при новия щат, са и реално съкратени. В случая, по делото е установено, че трудовата функция, която съставлява същностна характеристика на длъжността, заемана от Е. А. не е отпаднала, а е възложена на новосъздадена длъжност с друго наименование.
Несъгласието на касатора с този извод на въззивната инстанция, съставляващо същността на изложението му към касационната жалба, няма отношение към повдигнатия правен проблем, нито само по себе си е основание за допускане на касационно обжалване в процедурата по чл. 288 ГПК. Други правни въпроси, имащи някакво отношение към фактическите и правни изводи на съда, довели до заключението, че длъжността е запазена под ново наименование, не са поставени.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно въззивно решение постановено на 20.04.2011 г. по гр.д. № 5901/2011 г. от Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: