О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София 13.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4995 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Й. Д. срещу въззивно решение № 184/25.04.2013 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 294/2012 г.
Излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Добричкият окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Добрички районен съд, е отхвърлил иска на Д. Й. Д. срещу П. И. С. за промяна на постановения с решение по гр.д. № 4437/2009 г. на ДРС начин за упражняване на родителските права спрямо детето Й..
Съдът установил, че детето Й. е родено на 11.04.2009 г. от съвместното съжителство между Д. Д. и П. С.. С решение по гр.д. № 4437/2009 г. на ДРС, влязло в сила на 03.08.2010 г., упражняването на родителските права спрямо детето, са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.
Бащата живее в собствено жилище, с много добри битови условия в [населено място], със съпругата си и двамата си пълнолетни синове. Има добри доходи от пчеларство.
Майката живее под наем, в добре организирано, поддържано и уредено жилище. Сезонно упражнява надомна работа и получава обезщетение за безработица за периода 01.08.2011 г. – 31.05.2012 г. Отглежда сама детето, като е подпомагана от пълнолетния си син и родителите си.
Съдът установил, че от предоставянето на родителските права с решението по гр.д. № 4437/2009 г. детето е пораснало – било е на осем месеца, а понастоящем – на четири години. Няма промяна в обстоятелствата, имащи отношение към възпитателските качества на родителите, битовите условия и възможността на всеки от тях да упражнява родителските права, според установения режим. Не се установява майката да е препятствала бащата за осъществяване на личния режим, нито да е манипулирала детето или провокирала у него притеснение и напрежение в контакта с бащата. Детето е спокойно и заредено със сигурност, но е започнал да се формира вътрешен конфликт на лоялността спрямо родителите, изразен чрез двигателно неспокойствие и напрежение в присъствието на бащата. Отношенията между родителите са влошени и крайно конфликтни и, ако ситуацията не се промени, съставлява сериозен риск за настъпването на синдрома на родителско отчуждение.
При тези данни, съдът е намерил, че няма промяна в обстоятелствата, които да са основание, с оглед интереса на детето, за промяна в упражняването на родителските права и искът е отхвърлен.
В изложението към касационната жалба е поставен въпросът съставлява ли съществено процесуално нарушение обстоятелството, че изводите на съда по основанието на иска за изменение на мерките за упражняване на родителските права, са формирани без да бъде изслушан бащата на детето. Поддържа се противоречие с ПП ВС № 1/1974 г. Определение № 1194/2011 г. по гр.д. № 522/2011 г. на ІІІ ГО ВКС, на което се основава касатора, е постановено по чл. 288 ГПК и не може да се ползва като съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. С изложението е представена и част от съдебно решение № 3694/08.12.2010 г. по гр. д. № 17974/2009 г. на „Р….”. Според касатора, съдебният акт е постановен от Районен съд – София, но данни за това няма, нито за цялото съдържание на решението, както и, че то е влязло в сила, поради което не може да служи като доказателство за противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По поставения правен въпрос е налице допуснато нарушение от съдилищата, разгледали спора по същество, което е в противоречие с разясненията в ПП ВС № 1/1974 г. и изричния текст на чл. 59, ал. 6 от сега действащия СК, в сила от 01.10.2010 г. Независимо от това, поставеният правен въпрос, в случая, не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. Както е отговорено в решение № 207/24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, изслушването на родителите в производството по чл. 59 СК от 2009 г., съответно чл. 106 СК от 1985 г., отм., има за цел да се чуят съображения на родителите и на останалите лица за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило, но за да е съществено, това нарушение, именно, следва да се е отразило върху постановения резултат, т.е., решението да е неправилно поради неизпълнение на процедурата по чл. 59, ал. 6 СК. В случая, допуснатото процесуално нарушение, само по себе си, не се е отразило върху крайни резултат по спора, защото съображенията на родителите са изложени подробно в писмен вид по делото – при действието на ГПК от 2007 г., с оглед възприетото концентрационно начало и ранни преклузии, страните подробно излагат писмено своите твърдения, доводи и възражения – ищецът в исковата молба, а ответникът – с отговора, съответно във въззивната жалба и отговора към него. Съдът служебно изяснява становищата на страните, включително относно фактите и съображенията им, чрез въпроси по чл. 145, ал. 1 ГПК и указания по чл. 145, ал. 2 ГПК, като след доклада по чл. 146 ГПК, те имат възможност да възразят срещу посоченото от съда като техни твърдения и искания. В случая, съдът е процедирал по указания начин, като фактическата обстановка е изяснена и, при наличните данни, съдът е могъл да постанови решение в интерес на детето. Обстоятелствата, поради които се иска промяна на първоначалния режим са ясни, взето е и мнението на Дирекция „Социално подпомагане”. Сам касаторът не твърди, че поради това, че нарочно не е изслушан от съда по чл. 59, ал. 6 СК, не е могъл да изложи фактическата обстановка, съответно, съдът не е могъл да формира непосредствени впечатления относно обстоятелства, имащи отношение към личността на родителите, семейната среда, съответно интереса на детето в разглеждания казус.
Касаторът е повдигнал и въпроса, представлява ли съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в състава на тройната съдебно-психологическа експертиза е включено лице, което не е в списъка на вещите лица за района на Добричкия окръжен съд, въпреки изричното възражение на въззивника срещу определението на съда. Страната не е изложила съображения, поради коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК се налага отговор на поставения въпрос, чрез допускане на касационно обжалване. В процедурата по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд не излага, вместо страната, допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че нормите на чл. 396 от Закона за съдебната власт, съответно на чл. 195, 196, 197 и 198 ГПК, са ясни и не създават затруднения в практика, като разрешението на въззивния съд, по никакъв начин, не им противоречи.
По третия въпрос, поставен в изложението към касационната жалба, също не са развити съображения за допълнителни условия, които да попадат в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е, представлява ли съществено процесуално нарушение това, че съдът е възприел експертите – психолози, в качеството им на свидетели, по въпросите – как се чувства детето в дома на майката, как възприема и как се чувства в присъствието на всеки от родителите, когато е притеснено и в резултат на какво, и като заместител на социалния доклад.
Въпросът е нетносим към постановеното от съда. Заключението, изготвено от съдебните експерти – психолози е дадено не в качеството им на свидетели, а от позицията на специалисти. Същността на изследването е, именно, отговор на въпросите за чувствата на детето, а преценката се извършва при разговор с детето и ползване на специални методи за изследване. Докладът, изготвен от социалната служба, и заключението по съдебната експертиза, имат различно процесуално предназначение – социалните работници, които имат за основна цел да охранят интерес на детето, дават становище за начина, по който да се разреши спора, изготвят проверка, включително събират и сочат допълнителна информация, която подлежи на доказване и съдът, ако намери за необходимо, може да разпореди на страните и на социалната служба, да съберат доказателства за установяването на релевантните факти; докладът не е доказателствено средство. Заключението на съдебната експертиза е доказателствено средство за установяване на определени релевантни за спора обстоятелства и съдът преценява доказателството, ведно с целия доказателствен материал, по вътрешно убеждение.
В случая, съдът не е смесил процесуалното значение на доклада и експертното заключение, а и следва да се посочи, че констатациите на социалната служба не противоречат на установеното от експертите.
Четвъртият въпрос, повдигнат в изложението към касационната жалба, е представлява ли процесуално нарушение обстоятелството, че във въззивното производство не е изслушан социален доклада, въпреки, че между времето на изготвянето на първия социален доклад, представен пред първоинстанционния съд, и времето на решаване на делото във въззивната инстанция, са изтекли повече от шест месеца. Не са посочени допълнителни условия, които да позволят на съда да квалифицира основанието, на което, по този въпрос, касаторът се обосновава за допускане на касационно обжалване.
Независимо от това, с оглед предмета на спора, който задължава съдът да следи служебно, изцяло, и за правилност на решението с оглед благополучието на непълнолетното дете, следва да се посочи, че касационно обжалване не следва да се допуска за отговор на повдигнатия въпрос. Никога не е имало съмнение, нито противоречива съдебна практика, относно същността на социалния доклад в производството по чл. 127 СК. По съдебните дела, Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад – чл. 59, а.6 СК, чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Ново становище, съответно нов доклад на социалните служби, съдът изисква, ако изразеното становище е неясно или необосновано, съответно, представеният доклад не е годен да изпълни процесуалното си предназначение, или има промяна в обстоятелствата, които изискват нова проверка, или събиране на допълнителна информация, изготвяне на ново становище. Социалната служба и сама може да промени изразеното по делото становище, съответно, да изготви и представи нов доклада. В случая, подобна необходимост не е налице, нито касаторът твърди осъществяване на факти и обстоятелства, при които би било нужно изготвяна на нов доклад.
Последният въпрос, поставен в изложението е – кои от промените, примерно изброени в ПП ВС РБ № 1/1974 г., са решаващи: тези, засягащи положението на детето или промените, засягащи ефективността на вече определените мерки и кога тези промени са съществени – дали при влошаване на положението на детето при родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права, или когато с израстването на детето се установи, че другият родител има по-голям родителски капацитет и може да даде повече на детето, като възможности за развитие и израстване.
Разглеждането на въпроса не е необходимо, чрез допускане на касационно обжалване и отговор по чл. 290 ГПК. В цитираното Постановление, както и в многобройната и непротиворечива съдебна практика, включително и тази по чл. 290 ГПК на Върховния касационен съд, която е задължителна за съдилищата, е изяснено, че от значение при решението по чл. 59, ал. 9 СК са, както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, с което първоначално е определено кой да упражнява родителските права и мерките на лични отношения с другия родител, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики, като по всеки казус съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Трябва да са налице такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел – благополучието на детето, налагат изменение на първоначалното решение.
В случая, освен това, съдът е установил, че липсва както промяна в обстоятелствата, взети предвид при първоначалното произнасяне относно родителските права и мерките на лични отношения, така новонастъпили във времето изменения, които да налагат решение по чл. 59, ал. 9 СК. Съдът не е установил, че при майката положението на детето Й. се е вложило, нито че бащата има по-голям родителски капацитет и може да даде повече на детето, така че въпросът, е и некоректно поставен.
Следва да бъде ясно посочено, че единствената реална промяна, установена от въззивния съд, е порастването на детето, което, само по себе си, не дава основание за изменение на постановеното от съда относно родителските права. Другата промяна е действително обезпокояваща, и тя е в психологическото и емоционално състояние на детето, но решението не е в изменение на постановеното от съда относно родителски права, а в отговорното и загрижено отношение на двамата родители към тяхното малолетно дете. Явно, те не намират най-подходящия начин на контакт помежду си, но с поведението си, объркват малолетния Й. и го превръщат в буфер на противоположни интереси, което пък не е в негов интерес. Съдебните спорове, участието на детето в подобни процедури, търсенето на външна намеса при всяко разногласие, провокират тревожна и невротична симптоматика у Й., която може да се отрази сериозно върху психическото и личностното оформяне на детето. Родителите следва да имат за своя основна грижа и цел физическото, психическо и емоционално здраве на детето си, поради което споровете им във връзка с отглеждането му, не бива да стават достояние на детето, а веднъж взетото решение да бъде представяно като общо и изпълнявано. До съдействие на органите на полицията или съда трябва да се прибягва само, когато средствата за убеждение и въздействие се оказват безрезултатни и, когато явно интересите на детето налагат незабавно изпълнение. При разногласия, родителите Д. Д. и П. С., да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и консултации с детски психолог, както и подходящи услуги и индивидуална работа от специалистите при Отдела за “З. на детето” към Дирекция “Социално подпомагане”, с чиято помощ да съобразят и своето поведение.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение, и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване и на други основания, непосочени от касатора.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 184/25.04.2013 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 294/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: