О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1347
София 20.12. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 655 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. на Р. Б. чрез прокурор С. Ч. от О п П против решение № 491/23.03.2012 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 269/2012 г., VІІ граждански състав.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна П. Д. К. чрез адв. Ч. Р. Х. от АК – Пловдив е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пловдивският окръжен съд, като е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, е осъдил П. на Р. Б. да заплати на П. Д. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОВОД, ведно с лихва, считано от 14.04.2008 г. и съдебно деловодни разноски в размер на 910 лв., сторени в първа инстанция и 605 лв. за въззивна инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, приложено към касационната жалба съдържа бланкетни касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – въззивният съд бил постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 188 ГПК и не се е съобразил с изискването на чл. 52 ГПК и практиката на съдилищата.
Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му
Тази проверка се извършва обаче само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора, след това да прецени дали той има отражение върху постановения резултат и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на която в случая се основава касатора, дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на съдилищата, на която се позовава.
Това налага правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК да е изяснен в изложението. Съставът на Върховния касационен съд може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая, въпроси не са формулирани от касатора.
Такива не могат да бъдат извлечени от състава на Върховния касационен съд и по пътя на уточнението
Приложени са две решения на състави на Върховния касационен съд – решение № 1599/22.06.2005 г. на ІV ГО по гр.д. № 278/2004 г. и решение № 48/2004 г. на ІV ГО по гр.д. / 2041/2002 г.
Преди обаче въобще да се обсъжда дали въпросните решения на ВКС касаят сходни казуси и как в тях са решени повдигнатите от касатора въпроси, следва да се установи дали тези въпроси са разрешени в обжалваното въззивно решение. Това е така, защото касационното обжалване се допуска по общи въпроси, които се стоят в основата на правните изводи на въззивния съд, а не по принцип. Въпросите, повдигнати от касатора, трябва да имат значение за конкретното дело, за да е допустимо разглеждането на касационната жалба по същество.
Както вече бе посочено, липсват такива, поради което няма как да се извърши и преценката за противоречивото им разрешаване с обжалваното решение
За пълнота на изложението следва да се посочи, че делата не са и аналогични. Постановените решения са по искове по чл. 2 от ЗОДОВ, но при различни обстоятелства, имащи отношение към причинените вреди и размера на обезщетяването й, включително тежестта на повдигнатите обвинения, личността на пострадалите, датата на увреждането, към която се оценява и размера на обезщетението за деликта. ,
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 491/23.03.2012 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 269/2012 г., VІІ граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: