О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
гр. София, 23.10. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 5747 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба (неточно наименована „частна жалба”) с вх. № 4382/13.06.2014 г., подадена от „Р. л.. Б…” О. срещу определение № 306/10.05.2014 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 308/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е обезсилено първоинстанционно определение № 72/07.02.2014 г. по частно гр. дело № 473/2012 г. на Панагюрския районен съд, с което е допълнена, издадената по същото първоинстанционно дело, заповед № 356/19.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с израза: „както и длъжника И. П. М. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица]”; като с обжалваното въззивно определение, също така е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 250 от ГПК за допълване на заповедта за изпълнение, и е прекратено производството.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира така подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 8 от тълкувателно решение (ТР) № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено следното: Законът не е предвидил, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно (ТР № 1/17.07.2001 г., гр.д. № 1/01 г., ОСГК). Систематичното място на глава ХХІІ ГПК ”Касационно обжалване” е в част ІІ ”Общ исков процес” и следователно, поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Съобразно така изложеното в т. 8 и мотивите към нея от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, като необжалваемостта се отнася до всички съдебни актове, постановени от въззивна инстанция, свързани със заповедното производство, в това число и тези, с които първоинстанционният акт се обезсилва и производството се прекратява като недопустимо, което е разяснено в цитираните по-горе мотиви. В тази връзка следва да се имат предвид и разясненията, дадени в мотивите към т. 8 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, където също е прието, че в такиви случаи разпоредбата на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК е неприложима, т.е. и в тези случаи, макар за първи път въззивната инстанция да прекратява производството по делото, това не променя характера на акта й, който остава въззивен такъв.
В заключение, – настоящият съдебен състав намира, че подадената по делото частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, а настоящото частно гражданско производство следва да бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 4382/13.06.2014 г., подадена от [фирма] срещу определение № 306/10.05.2014 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 308/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 5747/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.