2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
гр. София, 21.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 572 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, срещу определение № 1802/08.07.2012 г., постановено по частно гр. дело № 1359/2012 г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено определение от 01.06.2012 г. по гр. дело № 1024/2011 г. на Поморийския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по същото първоинстанционно дело.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
В представеното от страна на жалбоподателя писмено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК е изведен (уточнен от съда) правният въпрос относно заплащането на държавна такса от държавата и държавните учреждения, когато те са ищци. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и в тази връзка сочи и представя (в преписи) влезли в сила съдебни актове: решение № 145/23.02.2010 г. по гр. дело № 4214/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение от 11.01.2012 г. по гр. дело № 270/2009 г. на Софийския градски съд и определение № 7/16.01.2009 г. по гр. дело № 2110/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; поддържа и че посоченият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, като в тази връзка се позовава на решение № 3/08.07.2008 г. на Конституционния съд (КС).
По делото е установено, че производството пред районния съд е образувано по искова молба на жалбоподателя – Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ), срещу [община], с искане да се признае за установено, че ответната община не е собственик на недвижими имоти, представляващи гори, надлежно идентифицирани в уточнение на исковата молба, като ищецът-жалбоподател е посочил, че на основание чл. 27, ал. 4 от ЗГ процесните имоти били частна държавна собственост. Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение от страна на жалбоподателя на дадените му указания за внасяне на държавна такса.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в случая от описанието на процесните имоти в уточнението към исковата молба и приложените скици не се установява те да представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 27, ал. 3 от ЗГ; нещо повече – сам ищецът е заявил, че процесните имоти са частна държавна собственост. От това въззивният съд е направил извода, че ищецът, на основание чл. 84, т. 1 от ГПК, не е освободен от заплащане на държавна такса за съдебното производство, като в тази връзка се е позовал и е цитирал тълкувателно решение (ТР) № 1/21.05.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС.
Така постановеното въззивно определение е изцяло съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с цитираното от въззивния съд тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. В него, по изведения от жалбоподателя правен въпрос, е прието следното: Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавна такса, според изразеното в решение № 3/2008 г. на КС становище, се определя не от вида правен субект, а от характера на самото право, чиято защита се търси. Освобождаването от заплащане на държавна такса съобразно разграничението на собствеността на държавна публична и частна, и на общинска публична и частна, в разпоредбата на чл. 84 от ГПК, е съобразено с характеристиката на обектите на публична собственост и с равнопоставеността на частните права на държавата, общините и останалите частноправни субекти. Принципното разрешение относно дължимостта на държавна такса при двата вида собственост е приложимо както в исковото, така и в охранителните производства. Обратното становище би създало привилегия за общините (респ. за държавата и за държавните учреждения) и би нарушило принципа за равнопоставеност на субектите на правото на частна собственост.
С така даденото от ОСГК на ВКС принципно разрешение, което е задължително за съдилищата, противоречията в съдебната практика по изведения от жалбоподателя правен въпрос по приложението на чл. 84, т. 1 от ГПК, са преодолени. Следва да се отбележи и че и в трите посочени и представени от жалбоподателя съдебни акта (решение № 145/23.02.2010 г. по гр. дело № 4214/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение от 11.01.2012 г. по гр. дело № 270/2009 г. на Софийския градски съд и определение № 7/16.01.2009 г. по гр. дело № 2110/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС) са разглеждани въпроси относно задължения на страните за заплащане на разноски и на държавна такса с оглед изхода на конкретното дело, но не и поставеният в случая правен въпрос за заплащането на държавна такса от държавата и държавни учреждения като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство. Поради това, също не е налице противоречие между обжалваното въззивно определение и тези три съдебни акта. Също така, позоваването от страна на жалбоподателя на решение № 3/08.07.2008 г. на КС, от чиито постановки изхожда и самото ТР № 1/21.05.2009 г. на ОСГК на ВКС, с което поставеният правен въпрос е разрешен, не може да обуслови извод последният да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В заключение, – тъй като не са налице наведените от жалбоподателя, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, то същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1802/08.07.2012 г., постановено по частно гр. дело № 1359/2012 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.