2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр. София, 28.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 848 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 6494 от 19.10.2018 г. по в. гр. д. № 4987/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № III-144-321776 от 24.01.2018 г. по гр. д. № 76951/2017 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от С. Б. М. от [населено място] против „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала в ответното дружество длъжността „юрисконсулт“ по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № ЛС 305 от 05.10.2017 г. на изпълнителния директор на „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД на основание на чл. 328, ал. 2 КТ. Установено е, че на 05.09.2017 г. между министъра на здравеопазването, в качеството му на принципал на ответното лечебно заведение, и съвета на директорите е бил сключен договор за възлагане на управлението на лечебното заведение, а на 15.09.2017 г. като изпълнителен директор на ответника е бил избран и вписан Б. В. С., издал процесната заповед за уволнение. Прието е, че уволнението е незаконно, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ – въпреки че трудовият договор е бил прекратен в рамките на деветмесечния срок от започване на изпълнението по договора за управление, ищцата не е била част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. § 1, т. 3 ДР КТ. Заеманата длъжност „юрисконсулт” е била с аналитични и изпълнителски трудови функции, без да включва функции, свързани с ръководството на трудовия процес. Предявените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност са уважени като основателни.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, [населено място]. Поддържа се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не са формулирани конкретни правни въпроси. Не е посочено и с коя съдебна практика въззивното решение е в противоречие.
Ответникът по касационната жалба С. Б. М. счита, че не са налице предпоставки за касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване предвид следното:
Въззивното решение е валидно и допустимо – постановено от надлежен съдебен състав, действал в кръга на правораздавателната си компетентност, при наличие на процесуалните предпоставки и липса на процесуални пречки за разрешаване на материалноправния спор по съществото му.
Касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изведеният от касатора въпрос следва да е от значение за решаващата воля на съда, а непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено от „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, не е формулиран правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, по който да се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението касаторът е посочил банкетно, че Софийски градски съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да уточни кои са тези въпроси. Въпрос не може да бъде изведен и от пълния текст на изложението при съпоставянето му с касационната жалба, в която е посочено, че „решението на въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд“, но не е формулиран конкретен правен въпрос и не е посочена релевантна към казуса съдебна практика.
Независимо от изложеното, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, съгласно която служители от „ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя, като характерът на длъжността като ръководна се определя от задълженията по длъжностна характеристика, от мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и от включените в длъжността трудови функции. В този смисъл – решение № 388 от 06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г. на ВКС, III г. о.; решение № 442 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС, III г. о.; решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г.на ВКС, III г. о.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 2000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие с адвокат Р. Б. Н. от САК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6494 от 19.10.2018 г. по в. гр. д. № 4987/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, [населено място], да заплати на С. Б. М. от [населено място] сумата от 2000 (две хиляди) лева -съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: