О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1273
София, 13.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева гр. дело № 3200 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. С. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. А. П., срещу решение № 19528/30.12.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12491 по описа на съда за 2014 г. в частта по 56 СК.
Касаторът твърди неправилност на въззивното решение, като по същество излага единствено съображения за необоснованост на съдебния акт. Съставът на Върховния касационен съд, с оглед поставения правен въпрос в изложението към касационната жалба, намира, че е въведен и конкретен довод за нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички релевантни обстоятелства, както и за противоречие с материалния закон – решението на кого от бившите съпрузи да се предостави ползването насемейното жилище след развода е взето единствено с оглед здравословното им състояние.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК насрещната страна Д. В. И., чрез процесуалния й представител адв. Л. Б., представя отговор в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение, алтернативно – за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Приложено е и изложение по чл.280, ал.1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, след прекратяване на брака между страните, е предоставил на жената Д. И. ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], с площ 57,49 кв.м., състоящо се от стая, дневна и кухня, със сервизни помещения. В една от стаите живее пълнолетния син на страните. Те притежават и друго жилище, също придобито по време на брака им, по-малко жилище, в София. Признато е, че няма никаква пречка в него да живее един от съпрузите. Установено е още, че И. е с диагноза карцином на млечната жлеза, претърпяла е през 2011г. мастектомия, с последваща имплантация и пластика, с лъчетерапия и хормонотерапия; здравословното й състояние изисква спокойствие и период на възстановяване. Въззивната инстанция достигнала до извод, че семейното жилище не може да се ползва заедно от двамата съпрузи, единият от тях следва да ползва другото общо жилище. В семейното трябва да остане жената, с оглед здравословното й състояние, изискващо спокойна среда, без излишен стрес, при равни други условия с мъжа. Съдът е съобразил още и запазените права на пълнолетния син на страните.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса представлява ли влошеното здравословно състояние абсолютно основание, достатъчно само по себе си, за предоставяне на семейното жилище, без да се изследва въпросът за жилищната нужда на страните и възможността на съпрузите да полагат труд и реализират доходи в жилището.
Въпросът е включен в предмета на спора, но не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не се установява поддържаното от страната противоречие с ППВС № 12/1971 г.. Напротив, въззивният съд, в съответствие с разясненията в него, е обсъдил съвкупно всички релевантни за спора обстоятелства, а не само тези, свързани със здравословното състояние на съпрузите.
Не е налице противоречива съдебна практика, нито произнасяне по правния въпрос е необходимо с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото – не са осъщетвени предпоставките визирани в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обосноваващи необходимостта от изменение на задължителна практика. Сам касаторът признава и се позовава на съдебна практика, включително и задължителна, която дава разрешение на поставения въпрос; страната не желае промяната й, а приема общоприетото тълкуване за точно и съответно на закона. Разрешението на въпроса във въззивното решение, както стана ясно, не му противоречи.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 19528/30.12.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12491 по описа на съда за 2014 г.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. (триста лева), установен разход от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 17/21.05.2015 г.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 19528/30.12.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12491 по описа на съда за 2014 г. в частта по чл. 56 СК.
ОСЪЖДА П. С. И., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, да заплати на Д. В. И., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, сумата от 300 лв. (триста лева), сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: