3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 09.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7450 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 7904 от 27.11.2012 година по гр.д. № 12724/2012 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, предявен от ав В. Р. от [населено място] против Д. Г. П. от [населено място] за сумата 19558,30 лева, съставляващи двоен размер на капаро от 5000 евро, получено по предварителен договор от 28.09.2007 г. за покупка на недвижим имот. В решението е прието за установено, че на 28.09.2007 г. между страните по делото е бил сключен договор, с който ответникът е обещал да продаде на ищеца недвижим имот в [населено място], [община] срещу сумата 50000 евро, от които купувачът е платил 5000 при подписване на договора, а остатъкът от 45000 евро се е задължил да изплати на вноски до 01.05.2008 г. Продавачът е поел задължение да погаси задължението си към ипотекарен кредитор, за освободи продаваемия имот от тежести в срок до 01.05.2008 г., като при неизпълнение на това задължение дължи връщане на полученото капаро в двоен размер – купувачът има право да развали договора едностранно и да получи капарото в двоен размер, ведно със законната лихва. До изтичане на уговорения срок, вкл. и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, продавачът не е погасил задължението си по договорната ипотека, която не е била заличена. Ищецът купувач е развалил предварителния договор с волеизявление, съдържащо се в исковата молба, връчена на ответника на 31.10.2011 г. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че с предварителния договор, страните са придали на платеното от купувача капаро значение на задатък, връщането на който се дължи от ответника продавач при неизпълнение на задължението да освободи имота от вписаната в полза на трето лице ипотека; че ответникът продавач не е изпълнил поетото по предварителния договор задължение, поради което след разваляне на договора дължи връщане на полученото капаро в двоен размер. Прието е, че въведеното от ответника възражение за прихващане е неоснователно – възражение за прихващане със сумата 12735 евро, съставляващи част от неизплатената от ищеца купувач продажна цена на обещания имот. Прието е, че между страните не е уговорен ред за изпълнение на насрещните задължения за плащане на цената и за освобождаване на имота от тежести; че такъв ред или зависимост не следва и от естеството им, а с развалянето на предварителния договор ищецът се е освободил от задължението за плащане на остатъка от покупната цена.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. Г. П.. Поддържа се, че въпросът принадлежи ли потестативното право за разваляне на договора само на изправната страна е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 277 от 02.03.2000 г. по гр.д. № 1350/1990 г. на т.о. ВКС; решение от 10.02.2004 г. по гр.д. № 920/2003 г. на Пловдивски апелативен съд и решение № 125 от 19.12.2009 г. по гр.д. № 640/2009 г. на Великотърновски апелативен съд по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Изложени са доводи, че въпросът как се определя понятието задатък е разрешен в противоречие с решение по арбитражно дело № 38 от 1993 година, а въпросът в кои случаи даденото капаро подлежи на връщане е разрешен в противоречие с решение № 1896 от 25.10.1967 г. по гр.д. № 1382/1967 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд на РБ.
Ответникът по касационната жалба Д. В. Р. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Решението е постановено в съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съгласно която приемателят има право да развали договора поради неизпълнение, независимо, че не е изплатил цялата уговорена цена и това негово право не зависи от изправността му – ако обещателят също претендира права по договора без преди това да го е развалил, той може да се защитава единствено чрез възражение за неизпълнен двустранен договор по чл. 90 ЗЗД. Законът позволява на всяка от страните да развали договора, когато насрещната страна е в неизпълнение, а насрещната страна може да предотврати развалянето му, като заяви готовност да изпълни едновременно с нея – решение по гр.д. № 110 от 2005 г. на ІІ г.о. и решение № 1372/2005 на ІІ г.о. на Върховния касационен съд. Въззивното решение не е в противоречие и с приложените касационната жалба съдебни актове, съгласно които неизправната страна не може да развали едностранно предварителния договор при изпълнение на договорните задължения от насрещната страна, т.е. условие за разваляне на договора е неизправност на насрещната страна – решение № 277 от 02.03.2000 г. по гр.д. № 1350/1990 г. на т.о. ВКС, в който смисъл е и решение от 10.02.2004 г. по гр.д. № 920/2003 г. на Пловдивски апелативен съд, а съгласно решение № 125 от 19.12.2009 г. по гр.д. № 640/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, предпоставка за разваляне на двустранния договор е неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, а когато и двете страни са неизправни, всяка от тях може да развали договора, в който смисъл се е произнесъл и въззивният съд в обжалвания съдебен акт.
Не е налице и твърдяното противоречие по въпросите как се определя понятието задатък и в кои случаи даденото капаро подлежи на връщане. В съоветствие с изводите, формирани в решение № 1896 от 25.10.1967 г. по гр.д. № 1382/1967 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд на РБ, въззивният съд е приел, че даденото капаро подлежи на връщане, тъй като продавачът по предварителния договор е неизправен и липсва ред за изпълнение на насрещните нееднородни престации, а изводът, че платената при сключване на договора сума е уговорена като задатък е изведен от съдържанието на постигнатата от страните уговорка, че в случай на неизпълнение на задължението да освободи имота от тежести, продавачът дължи връщане на даденото капаро в дваен размер.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им пред настоящата съдебна инстанция.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7904 от 27.11.2012 година по гр.д. № 12724/2012 година на Софийски градски съд, ІV „г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: