О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
гр. София, 25.06. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 3442 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 31.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 5506/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него са върнати, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, въззивните жалби с вх. №№ 1001108/09.01.2012 г. и 1001619/10.01.2012 г. на същия жалбоподател, по които е било образувано същото въззивно гр. дело, и жалбоподателят е осъден, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на Софийския районен съд (СРС) допълнителна държавна такса в размер 657.04 лв.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят, включително в продължения за това срок, не е изпълнил указанията за отстраняване нередовността на въззивните жалби, дадени му с протоколно определение от 04.12.2012 г., а именно – за представяне на вносен документ за довнасяне на държавна такса по въззивните жалби в размер 109.46 лв. Приел е и че жалбоподателят-ищец не е заплатил пълния размер на дължимата пред СРС държавна такса в размер 876.05 лв., като е останал задължен за сумата 657.04 лв.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че СГС не изтъкнал никакви мотиви или доказателства за нарушени норми на ГПК. Сочи се, че държавната такса по въззивните жалби била заплатена в срок в определения от СРС размер. Излага се и становище, че определена съгласно чл. 71, ал. 2 от ГПК, държавната такса била в размер 109.52 лв., като се изтъква, че по делото е представено удостоверение за „цената на вещното право”, която се сочи в размер 21 901 лв. Поддържа се и че внесената по въззивните жалби пред СГС държавна такса от 328.57 лв. била три пъти по-голяма от определената съгласно чл. 71, ал. 2 от ГПК – „по конкретния иск за право на собственост по настоящото дело”. Изтъква се и че с молба до СГС е било изложено становището на жалбоподателя за приложение в случая на чл. 71, ал. 2 от ГПК, но то, без аргументи, не било уважено от съда.
Ответникът „С ” не е подал отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят е предявил по делото иск за прогласяване нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, на сключен в нотариална форма между страните по делото, договор за учредяване на вещно право на строеж. С исковата молба са представени удостоверение за данъчната оценка – в размер 21 901.30 лв. – на вещното право на строеж, предмет на процесния договор, както и вносна бележка за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер 219.01 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с решението си, срещу което по делото са подадени двете въззивни жалби от името на жалбоподателя, едната – чрез адв. К., а другата – чрез адв. Б.. В изпълнение на указанията, дадени му с разпореждания от 16.01.2012 г. на СРС, от страна на жалбоподателя е представена вносна бележка за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер 328.57 лв. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 04.12.2012 г., въззивният съд е дал указания на жалбоподателя-ищец да отстрани нередовностите на исковата молба и на въззивната жалба, като в едноседмичен срок довнесе допълнителни държавни такси – по сметка на СРС – в размер 657.04 лв. и по сметка на СГС – в размер 109.46 лв., както и да представи вносните документи за това в същия срок. В тази връзка въззивният съд е изложил мотиви към протоколното определение, че предмет на делото е облигационна претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с цена на иска 21 901.30 лв., поради което дължимата държавна такса по исковата молба е в размер 876.05 лв., а по въззивните жалби – в размер 438.03 лв. С молба от 06.12.2012 г. жалбоподателят е заявил, че предвид чл. 71, ал. 2 от ГПК не дължи довнасяне на определените от въззивния съд допълнителни държавни такси по исковата молба и по въззивните жалби, но същевременно е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените му указания. С разпореждане от 07.12.2012 г. въззивният съд е продължил този срок с една седмица. Така продълженият срок е изтекъл на 14.12.2012 г. (петък), като в рамките на същия жалбоподателят не е предприел никакви процесуални действия по делото и не е отстранил нередовностите на исковата молба и на въззивните жалби, съгласно дадените му указания.
При тези обстоятелства по делото, с обжалваното определение въззивният съд правилно е върнал, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, въззивните жалби на жалбоподателя и го е осъдил, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на СРС допълнителна държавна такса в размер 657.04 лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че той дължи държавни такси по делото съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ГПК. Предявеният от него иск няма за предмет право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, а – претендираната от жалбоподателя нищожност (недействителност) на процесния договор за учредяване на вещно право на строеж, по който той е приобретател. Поради това, дължимите от него по делото държавни такси се определят съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК – върху цената на иска, а не съгласно чл. 71, ал. 2 от ГПК – върху ? от цената на иска. Цената на предявения иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, е в размер 21 901.30 лв. Държавната такса, дължима пред първоинстанционния съд, определена съгласно чл. 1 от ТДТССГПК и чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК, е в размер 876.05 лв.; от нея ищецът е внесъл само 219.01 лв., поради което е останал задължен за присъдената с обжалваното определение сума от 657.04 лв. Държавната такса, дължима пред въззивния съд, определена съгласно чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК и чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК, е в размер 438.03 лв.; от нея ищецът е внесъл само 328.57 лв. и не е изпълнил, включително в рамките на продължения от въззивния съд срок за това, дадените му указания за отстраняване нередовността на въззивните жалби чрез представяне на доказателства за довнасяне на остатъка в размер 109.46 лв.
От гореизложеното следва, че обжалваното определение от 31.01.2013 г., като правилно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 31.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 5506/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.