2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр. София, 19.06. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 3223 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 10522/08.04.2014 г., подадена от И. Ц. К. срещу протоколно определение от 18.03.2014 г. (поправено с определение № 1107/16.04.2014 г.) по въззивно гр. дело № 365/2014 г. на Варненския окръжен съд (В.). Определението от 18.03.2014 г. е обжалвано само в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. „Д-р П. Б.” – [населено място] сумата 400 лв., представляваща направени разноски пред първата инстанция по делото. В останалата му част, с която (предвид и допуснатата поправка) е обезсилено решение № 5513/04.12.2013 г. по гр. дело № 7613/2012 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по същите първоинстанционно и въззивно гр. дела, поради направен от жалбоподателя отказ от предявените от него искове по делото (чл. 233 от ГПК), определението от 18.03.2014 г. не е обжалвано.
Ответната М. „Д-р П. Б.” – [населено място], в отговора на частната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваната част от определението от 18.03.2014 г., с която жалбоподателят е осъден да заплати на насрещната страна, направени от нея разноски по делото, не е от категорията съдебни актове, които съгласно чл. 274, ал. 1-3 от ГПК подлежат на самостоятелно обжалване пред горестоящата съдебна инстанция. Обжалваната част от определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК); обжалване на съдебен акт само в частта за разноските не е изрично предвидено в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК); не е налице определение на въззивния съд, с което да е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК); нито е дадено разрешение по същество на друго производство или е преградено развитието на такова друго производство (чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК). За разлика от отменения ГПК от 1952 г., действащият ГПК от 2007 г. не предвижда процесуална възможност за самостоятелно обжалване на съдебните актове (решения и определения) само в частта им за разноските по делото. На разположение на страната е единствено процесуалната възможност по чл. 248 от ГПК – да иска изменение на съответния съдебен акт в тази негова част – относно разноските по делото, като компетентен да се произнесе по такава молба е същият съд, който е постановил акта, а не горестоящата спрямо него съдебна инстанция. Пред последната страната може да обжалва единствено самото определение, което е постановено по реда на чл. 248 от ГПК (алинея 3 на същия член).
От гореизложеното следва, че подадената от жалбоподателя „частна жалба” с вх. № 10522/08.04.2014 г., по своята същност има характера на молба по чл. 248 от ГПК – за изменение на определението от 18.03.2014 г. в частта му за разноските по делото. Именно като такава тя е разгледана и е оставена без уважение с последващото определение № 1466/20.05.2011 г., постановено по същото въззивно гражданско дело на В..
Процесуално недопустимо е и съдържащото се в „частната жалба” с вх. № 10522/08.04.2014 г., искане за спиране изпълнението на определението от 18.03.2014 г. в частта му за разноските по делото. Както вече беше посочено, в тази негова част определението не подлежи на обжалване, като няма данни жалбоподателят да е подал и частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК, определение № 1466/20.05.2011 г. на въззивния съд. Дори и такава да е подадена, съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 24 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тя не би била частна касационна жалба, поради което също не биха намерили приложение разпоредбите на чл. 282, ал. 2, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК. Не са налице и предпоставките за спиране на изпълнението по чл. 277 от ГПК.
Предвид гореизложеното, подадената частна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 10522/08.04.2014 г., подадена от И. Ц. К., и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по частно гр. дело № 3223/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.