О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 11.06.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 954 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д. В. С., чрез адвокат М. Д. Б. от САК, срещу въззивно решение № 2248/02.11.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 1278/2017 г.
Касаторът излага касационни доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска, както и присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна нотариус Б. М. Н., чрез адвокат Л. Л. от САК, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, е отхвърлил иска на Д. В. С. против нотариус Б. М. Н. по чл. 73 ЗННД, за заплащане на сумата от 187 582,31 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от съставяне на констативен нотариален акт № 197/2006 г. равняващи се на пазарната стойност на посочените в акт апартамент 1, апартамент 2, магазин 1, гаражна клетка 5, на осн. чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и на сумата 69 157,87 лв. – компенсаторна лихва, натрупана в периода 21.04.208 г. – 21.04.2011 г., както и след тази дата до окончателното издължаване в размер на законната лихва, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови този резултат, въззивният съд направил извод, че нотариусът е не е допуснал нарушение при съставянето на нотариалния акт, както и, че липсва увреждане, каквото се претендира от ищеца в резултат на съставянето на акта – той нито създава, нито прехвърля, нито погасява вещни права. Ищцата може да реализира правата, които твърди, че има с искове срещу ползващия се от констативния нотариален акт и трети лица, които й оспорват собствеността, вкл. да търси и вреди, причинени й от тяхното неоснователно оспорване. Въпросът дали в полза на ползващият се от констативния нотариален кат давност е изтекла или не, кой е действителният собственик, ще е предмет именно на тези спорове.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: когато ищецът твърди, че един акт е незаконосъобразен следва ли подробно да излага защо счита, че това е така, или е достатъчно да събере доказателства в процеса, от които може да се направи правен извод за твърдяната незаконосъобразност; след като в доклада по делото са изяснени фактическите твърдения в исковата молба и ясно е разпределена доказателствената тежест за всяка от страните, може ли в постановения съдебен акт съдът да размества доказателствената тежест.
Бланкетно се поддържа, че са налице основанията едновременно на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена на 22.12.2017 г. при действието на чл. 280, ал. 1 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 86/2017 г.
Касаторът не излага твърдения за противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз по поставените правни въпроси, нито каквито и да са съображения, защо разглеждането им би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
От представените съдебни актове, относими към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са само, ако съставляват задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения или са практика на ВКС – влезли в сила решения или определения по чл. 274 ГПК. Определения по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика, както е изяснено и в ТР 1/2009 на ОСГТК на ВКС, а съдебната практика на други съдилища, извън посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК е изключена от приложното поле на основанията за допускане на касационно обжалване.
Въпросът дали в исковата молба ищецът, по иск за „незаконосъобразност на акт“ или, който обосновава защитаваното субективно материално право с твърдение за „незаконосъобразност на акт“, трябва да посочи в какво се изразява противоречието със закона, не е разгледан в нито едно от посочените от касатора решения на Върховния касационен съд. От друга страна, няма никакво съмнение, че става реч за предмета на исковата молба – излагане на юридически факти, от осъществяването или неосъществяването на които ищецът черпи довод за незаконосъобразност, съответно, за наличие на защитаваното от него чрез иска субективно материално право. Доказателства се допускат само, ако са допустими, относими и необходими; не са те, които очертават предмета на делото.
От друга страна, и двата въпроса касаят правилността на първоинстанционното решение, процесуалните действия на първостепенния съд, а не тези на въззива. Няма оплаквания във въззивната жалба и свързани с това искания (виж разяснения в ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). За първи път пред касация се навеждат доводи за допуснати нарушения на СГС, които нямат отношение към служебната проверка било на въззива, било на касация.
Оплакванията, а и съображенията относно поставянето на правните въпроси в изложението, освен това, касаят само едно от съображенията на въззивния съд за неоснователност на иска – липса на противоправно поведение от страна на нотариуса. Съдът, също така е достигнал до заключение, че не е установено твърдяното увреждане, съответно причинноследствена връзка между търсената сума и съставянето на акта, а липсата на кое да е от посочените условия е самостоятелно и достатъчно основание за неоснователност на претенцията и отхвърляне на иска.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски, като е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение за инстанцията в размер на 7000 лв., които следва да му бъдат възстановени от касатора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2248/02.11.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 1278/2017 г.
ОСЪЖДА Д. В. С. да заплати на Б. М. Н. сумата в размер на 7 000 лв., сторени в инстанцията съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: