2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 535
гр. София, 21.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 6989 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците по делото П. П. Ц. и М. Е. Л. (предвид и уточнението на жалбата с молба с вх. № 7111/08.10.2014 г.) срещу решение № 337/01.08.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 424/2014 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 247/04.04.2014 г. по гр. дело № 3810/2012 г. на Врачанския районен съд и вместо него е постановено уважаване на предявените по делото искове на М. П. Ц. срещу двете жалбоподателки, както следва: развален е, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – до размер 1/6 идеална част, договор за прехвърляне на 2/6 идеални части от притежавани в съсобственост 10.57 % идеални части от недвижими имоти – поземлен имот с находящи се в него множество промишлени и складови сгради (подробно описани), с адрес: [населено място], [улица], срещу задължение за гледане и издръжка за в бъдеще и за минало време (10 години преди сключването на договора), сключен на 01.10.2007 г. между М. Г. Ц. (починала на 30.05.2012 г.) и жалбоподателката П. Ц. (същата действала и като пълномощник на прехвърлителката), обективиран в н.а., рег. № . .. г. на нотариус В. В., поради виновно неизпълнение от страна на същата жалбоподателка; развален е, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – до размер 1/6 идеална част, договор за прехвърляне на 1/3 идеална част от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда – кафе № 1 (подробно описано), представляващо част от първи етаж на триетажна масивна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, с адрес: [населено място], [улица]; поземлен имот – нива (подробно описана), находяща се в м. „Б.”, [населено място]; поземлен имот – нива (подробно описана), находяща се в м. „С. Д.”, [населено място]; и поземлен имот – гора с площ 16 500 кв.м. (подробно описана), находяща се в м. „Р. м.”, [населено място], срещу задължение за гледане и издръжка за в бъдеще и за минало време (10 години преди сключването на договора), сключен на 01.10.2007 г. между М. Ц. и жалбоподателката П. Ц. (същата действала и като пълномощник на прехвърлителката), обективиран в нотариален акт № .., дело № . г. на нотариус В. В., поради виновно неизпълнение от страна на същата жалбоподателка; развален е, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – до размер 1/12 идеална част, договора за прехвърляне и на 1/6 идеална част от поземлен имот – гора с площ 56 000 кв.м. (подробно описана), находяща се в м. „Р..”, [населено място], срещу задължение за гледане и издръжка за в бъдеще и за минало време (10 години преди сключването на договора), сключен на 01.10.2007 г. между същите страни, обективиран в същия нотариален акт № .., дело № .. г. на нотариус В. В., поради виновно неизпълнение от страна на жалбоподателката П. Ц.; обявен е, на основание чл. 135 от ЗЗД, за недействителен спрямо ищеца М. Ц. – до посочените по-горе размери, договорът за дарение на същите недвижими имоти, сключен между двете жалбоподателки-ответници на 06.11.2009 г., обективиран в нотариален акт № .., дело № … на нотариус В. В.; признато е за установено между ищеца М. Ц. и жалбоподателката М. Л., че ищецът е собственик на същите идеални части от същите недвижими имоти и същата жалбоподателка е осъдена да му предаде владението върху тях, на основание чл. 108 от ЗС; като всички искове са отхвърлени по отношение останалата 1/12 идеална част от поземления имот – гора с площ 56 000 кв.м. (подробно описана), находяща се в м. „Р. ..”, [населено място]; в тежест на жалбоподателките са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът М. Ц., в отговора си излага становище и съображения, че няма основания да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че по исковете по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД жалбоподателката-ответница П. Ц. не е доказала по делото изпълнение на алеаторната си престация да гледа и издържа прехвърлителката М. Ц.. В тази връзка окръжният съд е намерил, че единствените представени в тази насока три писмени доказателства, а именно – три писма (с превод от английски език), издадени съответно – от Р. С. – директор „Социална дейност” в Здравен център “Л. гардънс” (П. А., К., САЩ), Л. П. – директор “Прием и персонал” в същото здравно заведение и Л. К. – лекуващ лекар на наследодателката на страните М. Ц., представляват частни свидетелстващи документи, с които трети лица свидетелстват в писмен вид за определени факти – относно полагани от ответницата П. Ц. грижи за нейната майка (прехвърлителката М. Ц.), като по аргумент от чл. 163 от ГПК свидетелски показания в писмен вид не са допустимо средство за доказване в гражданския процес, поради което тези документи поначало не следва да бъдат коментирани по същество и от тях да се правят изводи във връзка с изпълнението на задължението по договора за издръжка и гледане от страна на ответницата П. Ц., както и че същите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и тяхната доказателствена стойност следва да се преценява, като на всеки частен документ, издаден от трето за процеса лице, а именно – само съобразно останалите събрани по делото доказателства, каквито в случая не са налице. Позовавайки се на задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел и че тъй като процесните алеаторни договори имат единен характер – в тях не е определено каква част от процесните недвижими имоти се прехвърля за миналите грижи и каква част за бъдещите, то същите следва да бъдат развалени изцяло до размера на наследствената част на ищеца. По иска по чл. 135 от ЗЗД, позовавайки се също на задължителна практика на ВКС, окръжният съд е приел, че като наследник на прехвърлителката М. Ц., ищецът е доказал по делото качеството си на кредитор на ответницата П. Ц. – длъжник по алеаторните договори; че процесният договор за дарение между двете жалбоподателки-ответници е увреждащ ищеца като кредитор, тъй като намалява имуществото на ответницата П. Ц., служещо за общо обезпечение на кредиторите й; както и че същата е знаела за задълженията си за издръжка и гледане на своята майка по алеаторните договори към датата на сключване на увреждащото дарение, а с оглед безвъзмездния характер на последното не е необходимо знание за увреждането у надарената ответница М. Л., която попада и в приложното поле на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е дъщеря на другата ответница. С оглед на това въззивният съд е приел, че са налице и предпоставките за обявяване относителната недействителност на процесния договор за дарение по отношение на ищеца – също до размера на неговата наследствена част. Предвид уважаването на исковете по чл. 87, ал. 3 и чл. 135 от ЗЗД, окръжният съд е намерил за основателен и обусловения от тях иск по чл. 108 от ЗС – също до размера на наследствените права на ищеца.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на двете жалбоподателки (както инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба, така и представено като приложение към нея) се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което жалбоподателките считат, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
От страна на жалбоподателките, обаче, нито е изведен, нито ясно и точно е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен с обжалваното решение в противоречие с множеството цитирани от тях актове на ВКС. Вместо това, в изложението са подробно изложени оплаквания и доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост на изводи в решението му, за които се твърди, че са в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС (решения по чл. 290 от ГПК и тълкувателно решение). Тези оплаквания и доводи съставляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, по които касационната инстанция не може да се произнася в настоящото производство по чл. 288 от ГПК, а при липсата на изведена ясна и точна формулировка на правен въпрос съставът на ВКС е в невъзможност да извърши преценка и не би могъл да допусне касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, без да е налице наведено от жалбоподателките общо основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, предвид задължителните указания и разясненията, дадени с цитираната по-горе т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Във връзка с поддържаната от страна на жалбоподателките хипотеза на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като „правен въпрос” от значение за „точното прилагане на закона”, който „да намери отговор” в решението на ВКС, е изведена следната формулировка: „Правилно ли Врачанският окръжен съд е приел, че приложените по делото спорни документи, а именно: 1. заверено копие на преведен от английски език документ, издаден от Р. С. – директор „Социална дейност”, Здравен център “Л. гардънс”, приложен на л. 156-157 от делото; 2. заверено копие на преведено от английски език изявление, съставено от Л. П. – директор “Прием и персонал” на Здравен център “Л. гардънс”, приложен на л. 159-161 по делото; 3. заверено копие на преведено от английски език писмо, съставено от Л. К. – лекуващ лекар на праводателката на ответницата – М. К., приложено по делото на л. 153-154, имат характера на „свидетелски показания в писмен вид”, или същите следва да се тълкуват като „официални документи”, разполагащи със съответната удостоверителна и обвързваща доказателствена сила, като се вземе предвид качеството, в което са били издадени от техния автор, кръга и обема на неговите професионални задължения и относимостта на тези документи към въпросните задължения, както и обстоятелствата, които касаят”. Тази формулировка предпоставя извършване на преценка от касационната инстанция относно правилността на конкретен извод на въззивния съд – при обсъждането и извършената от последния преценка на конкретни писмени доказателства по делото. По този начин от страна на жалбоподателките очевидно също е наведено касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не е формулиран – с по-висока степен на абстрактност (макар и свързан с конкретните правни изводи в обжалваното решение) – процесуалноправен въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а още по-малко – такъв процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че в пълно съответствие с трайно установената практика на съдилищата, включително и задължителната такава на ВКС по точното приложение на чл.чл. 178-180 от ГПК, са изводите на въззивния съд за вида, характера и доказателствената сила и стойност на изтъкваните от страна на жалбоподателките писмени доказателства по делото – трите документа, издадени от служители в здравно заведение в чужбина, относно полагани грижи за покойната прехвърлителка по делото, а именно – че същите са частни свидетелстващи документи, с които трети лица свидетелстват в писмен вид за определени релевантни по делото факти, поради което поначало те не са допустимо средство за доказване в гражданския процес, а и същите не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно изнесените в съдържанието им обстоятелства, като в случая няма други събрани по делото годни доказателства, в съвкупност с които да се преценява достоверността на това тяхно съдържание, дори и да се приеме, че те не са съставени, за да бъдат ползвани като доказателства в конкретния съдебен процес.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателките основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателките-ответници дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, претендираните и направени от него разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната съдебна инстанция, в размер 1 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 337/01.08.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 424/2014 г. на Врачанския окръжен съд;
ОСЪЖДА П. П. Ц. и М. Е. Л. да заплатят на М. П. Ц. сумата 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.