О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 07.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 992 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. А. срещу въззивно решение № 99/27.02.2012 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 944/2011 г.
Насрещната страна Е. К. А. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд Своге, с което е прекратен с развод брака между Е. К. А. и П. А. А. по вина на мъжа, ползването на семейното жилище е предоставено на жената и е постановено след развода тя да носи брачното си фамилно име А..
В изложението към касационната жалба няма поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания по чл. 281 ГПК и дори чрез уточнения, касационната инстанция не може да извлече правни въпроси, имащи отношение към предварителната селекция в производството по чл. 288 ГПК.
В самата касационна жалба е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси: „съдът допуснал прекратяване на брака, въпреки че не е констатирал вина на единия от съпрузите; съдът не е обсъждал имуществените последици от прекратяване на брака – прекратяване на съсобственост между съпрузите”.
Може да се приеме, че са поставени въпроси дали съдът може да прекрати брак с развод без да констатира вина на някой от съпрузите и трябва ли да обсъжда имуществените последици от прекратяване на брака.
Първият въпрос е неотносим, защото съдът е постановил, че вина за разстройството на брачните отношения има мъжа. Следва да се посочи, че разглеждането на въпроса няма как да повлияе и върху друг краен резултат, желан от касатора П. А.. Решението на въззивната инстанция напълно отговаря именно на нейната позиция по делото – тя желае прекратяване на брака и обявяване, че вината за разстройството на брачните отношения е изключително на мъжа.
Вторият въпрос има значение само, ако съдът е бил сезиран надлежно с искане за произнасяне и относно конкретно посочени от страните имуществени последици от прекратяване на брака, а случаят не е такъв.
В касационната жалба се твърди още, че въззивният съд „се е произнесъл/не се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси: съдът не се е произнесъл по искането за издръжка на съпругата; съдът лишил от участие страната в производството по делото”. Поддържа се че въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Първият „въпрос” е по своя характер оплакване за непълнота на решението – и то на първата инстанция, което страната е следвало да заяви по ред и в срока по чл. 250 ГПК. Друг е въпроса, че тя няма заявена подобна претенция.
Твърдението, че била лишена от право на участие по делото е оплакване за неправилност и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота, следва да се посочи и това, че дори да има подобно нарушение на съдопроизводствените правила, то може да е основание за отмяна на обжалваното решение, само ако е съществено, а в случая липсват каквито и да са твърдения, които да могат да наведат на подобно предположение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 99/27.02.2012 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 944/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: