О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 16.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6956 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. А. Ч., чрез адв. Е. Д. К. от АК София, срещу въззивно решение № 361/18.08.2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 468/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна [фирма], представлявано от изпълнителния директор Д. К. А., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Козлодуй, отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от А. А. Ч. против [фирма] за отмяна на заповед, с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Осъдил ищецът Ч. да заплати на насрещната страна сторените съдебноделоводни разноски, като дължимите държавни такси за предявяване на исковете и за подаване на въззивната жалба са останали за сметка на съдебната власт.
В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: При преценка на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, следва ли първоинстанционният и въззивният съд да изследват въпроса за съществуването на поставена конкретна стопанска и/или бизнес задача, която новият управител по мениджърски договор трябва да постигне; включва ли се в понятието „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес” определено в § 1, т. 3 ДР КТ, длъжността началник отдел „Вътрешно ведомствен контрол” в АЕЦ [фирма], която е свързана с организиране на дейността в отдел,имащ помощни функции и нямащ непосредствено участие в осъществяваната производствена /стопанска/ дейност на дружеството; задължена ли е въззивната инстанция при постановяване на решението си по същество на спора да изложи в мотивите всички фактически констатации и правни изводи, обосноваващи крайния извод, намерил отражение в диспозитива на самото решение, като обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото, на които се основават доводите и възраженията на страните; налице ли е нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК в случаите, когато пълномощникът на страната не е бил уведомен за съдебното заседание, а страната е била физически възпрепятствана да се яви по него, удостоверено чрез издаден болничен лист.
Разглеждането на първия от поставените правни въпроси – при преценка на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, следва ли първоинстанционният и въззивният съд да изследват въпроса за съществуването на поставена конкретна стопанска и/или бизнес задача, която новият управител по мениджърски договор трябва да постигне, няма да промени постановения резултат. Съдът е извършил преценка, като е приел, че с договора за управление на новия управител на търговското дружество – работодател, е възложена конкретна бизнес задача за срока на договора. Ако страната не е съгласна с този извод, същото не е основание за допускане не касационно обжалване, а ако оплакването й е за необоснованост или за изведени в нарушение на материалноправна или процесуалноправна норма изводи, то е следвало да постави съответен правен въпрос.
Отделно, макар и обсъждано от съдилищата, твърдението, че в договора за управление на новия управител на дружеството няма възложена стопанска или бизнес задача, е извън предмета на иска, очертан от ищеца в исковата молба. В нея се признава, че с договор за управление на новия управител на дружеството е възложена стопанска програма и цел, но според ищеца програмата и целта не се различават от предходните, поради което няма основание за освобождаване на заварения ръководен екип по осн. чл. 328, ал. 2 КТ.
Вторият въпрос, поставен от касатора е: включва ли се в понятието „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес” определено в § 1, т. 3 ДР КТ, длъжността началник отдел „Вътрешно ведомствен контрол” в АЕЦ [фирма], която е свързана с организиране на дейността в отдел,имащ помощни функции и нямащ непосредствено участие в осъществяваната производствена /стопанска/ дейност на дружеството.
Втората част от въпроса съдържа фактически твърдения, които не са установени във въззивното решение. На въпроса дали заеманата от касатора длъжност попада в приложното поле на § 1, т. 3 ДР КТ, е допустимо да се отговори само по същество, при допусната за разглеждане касационна жалба, с касационното решение. Във фазата на селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК няма как да се направи подобна преценка, съответно проверка на заключението на въззивния съд. Въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е разяснено в ТР 1-2009-ОСГТК на ВКС. В същото време, тълкуването на § 1, т. 3 ДР КТ от въззивния съд не противоречи на съдебната практика, съобразено е точно с критериите по цитираната правна норма. Несъгласието с фактическите и правни заключения на въззивния съд, довели до извод, че длъжността на касатора е ръководна, не може да обуслови допускане на касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос.
Не се установява и противоречие по тълкуването на § 1, т. 3 ДР КТ с принципните разрешения по приложеното към изложението решение № 249/04.03.2013 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1358/2012 г. В него и няма отговор по реда на чл. 290 ГПК по тълкуване на § 1, т. 3 ДР КТ. В цитиранато решение съдът е приел, че в конкретния казус длъжността ръководител отдел „Поддържане и ремонт на железен път и съоръжения и недвижимо имущество” е била ръководна само в рамките на регионалното ПТП, а не в рамките на цялото дружество-работодател.
Цитираното от касатора решение № 306/20.02.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2096/2003 г. ІІІ г.о. не е приложено към изложението, нито съдът, при служебна справка в базата данни, откри съдебен акт с подобна индивидуализация.
Следващият въпрос – задължена ли е въззивната инстанция при постановяване на решението си по същество на спора да изложи в мотивите всички фактически констатации и правни изводи, обосноваващи крайния извод, намерил отражение в диспозитива на самото решение, като обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото, на които се основават доводите и възраженията на страните, е принципно значим, но не се установява поддържаното от касатора противоречие със съдебни актове.
Следва също така да се посочи, че Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 и Постановление № 1/1953/ на Пленума на ВС, са постановени при друга уредба на второинстанционното производство – ТР №1/2001 г. при пълен въззив, а ПП 1/1953 г. при контролноотменително производство.
Принципните постановки за начина на изразяване на съда, за съдържанието на мотивите, за задължението на съда да обсъди релевантните доводи и възражения на страните, както и допустимите и относими доказателства, разяснени с двата цитирани по-горе съдебни акта, както и със задължителните за по-долните инстанции – решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 716/2010 г. на ІV г.о. и решение № 101/25.05.2010 г. на ВКС ІV г.о. по гр.д. № 4035/2008 г., в случая не са пренебрегнати от Врачанския окръжен съд. Както е изяснено и в множество други решения по чл. 290 ГПК на ВКС – ГК и ТК, предметът на въззивното производство е очертан от страните в рамките на въззивната жалба и отговора към нея, като въззивният съд, в тези рамки, при мотивиране на своя съдебен акт има възможност да препрати към мотивите на първостепенния съд, на осн. чл. 272 ГПК, както и в случая е сторила втората инстанция.
Касаторът е обосновал допускане на касационно обжалване още и с разглеждане на въпроса – налице ли е нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК в случаите, когато пълномощникът на страната не е бил уведомен за съдебното заседание, а страната е била физически възпрепятствана да се яви по него, удостоверено чрез издаден болничен лист.
Решение № 63/04.03.2010 г. на ВКС ІІ г.о. по гр.д. № 915/2009 г., с което обосновава допускане на касационно обжалване касаторът, няма никакво отношение към поставения въпрос; в цитираното решение се разглежда хипотеза на нередовно призоваване на страна поради неспазен срок по чл. 56, ал. 3, предл. 1 ГПК.
Копие от решение № 169/28.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 99/2010 г. ІV г.о. не е представено от страната, но съдът при служебна справка установи, че с него по реда на чл. 290 ГПК е изяснено, че ход на делото може да бъде даден когато за страната или за представителят й не е съществувало неотстранимо препятствие, а безспорно, в случая, подобно препятствие няма за адвоката на ищеца.
В решение № 96/22.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1175/2013 г. І г.о., постановено по реда на чл. 303 ГПК е изяснено, че няма допуснато процесуално нарушение, когато само процесуалният представител на страната не е могъл да се яви поради внезапно заболяване и ход на делото е даден, въпреки че и представляваната от него страна не се е явила. Съдът е приел, че правото на страната за участие по делото не е било нарушено и поради това, че адвокатът не е бил във възможност да я уведоми за заседанието, след като уведомяването й по чл. 46, ал. 2 ГПК е било редовно.
Постановеното от въззивния съд не противоречи на това съдебно решение, а напротив, в унисон е с него, а и с трайната съдебна практика – щом страната е била редовно призовавана – било лично или чрез адвокат, неявяването й в съдебно заседание поради внезапно заболяване, не е основание да не се дава ход на делото, щом се страната има редовно упълномощен адвокат и за него не е възникнало подобно внезапно препятствие. Въпрос на вътрешни отношения е дали страната е уведомила адвоката си за полученото съобщение, като за съда няма задължение да уведомява и него за съдебно заседание, при вече редовно връчена призовка на страната.
Последните три правни въпроса не са обсъждани от съдилищата, а и са извън предмета на иска, очертан от ищеца в исковата молба.
Въпросите са следните: Допустимо ли е делегиране на работодателска правоспособност по чл. 328, ал. 2 КТ върху лице, което по силата на други нормативни актове е ограничено във възможността да бъде представител на работодателя и да съвместява своята длъжност работодателски правомощия; по-конкретно, възможно ли е изпълнителният директор да делегира работодателска правоспособност на друг член, без наличие на решението за това от състава на СД на дружеството; допустимо ли е да се прехвърли работодателска правоспособност на лице, което се намира в конфликт на интереси спрямо лицето, чийто договор се прекратява на осн. чл. 328, ал. 2 КТ и следва ли съдът, при наведено твърдение в тази насока по предявен иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 да го изследва по делото; налице ли е валидно възникнала представителна власт на пълномощника, на когото е делегирана работодателска правоспособност, ако пълномощното е общо и е издадено преди подписване на договора за управление от представлявания – в качеството му на изпълнителен член на дружеството.
В исковата молба оплакването е за незаконност на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, защото тя не е подписана от изпълнителния директор, а той не може да делегира работодателска дееспособност. Няма доводи и оплаквания, имащи отношение към личността и длъжността на упълномощения служител, валидността на упълномощаването.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 361/18.08.2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 468/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: