О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 09.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело
№ 381 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Ф. Ш. М. срещу разпореждане № 105 от 05.02.2014 г., постановено от Кърджалийски окръжен съд по въззивно гр. д. № 140/2013 г.
С него е върната касационна жалба вх. № 47/14.03.2014 г. на Ф. Ш. М. против въззивното решение, постановено по делото.
В частната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяна на разпореждането.
Насрещната страна Н. С. А., е отговорила, че частната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С разпореждане № 24 от 09.01.2014 г. администриращият Кърджалийски окръжен съд е оставил без движение касационната жалба на Ф. Ш. М. с указания да представи доказателства, че е внесла държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лева, както и приподписана от адвокат касационна жалба или доказателства, че жалбоподателят притежава юридическа правоспособност.
В случая, касационната жалба е била нередовна и правилно е оставена без движение.
В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила единствено молба вх. № 404/31.01.2014 г. с искане за освобождаване от държавна такса.
Въззивният съд е приел, че независимо от подадената молба, която има отношение само към дължимостта на държавна такса, жалбоподателят не е изпълнил в срок другите указания, поради което жалбата е върната.
С последващо определение № 429/30.04.2014 г. въззивният съд е освободил страната от заплащане на такси и разноски по делото.
Разпореждането, с което жалбата е върната, е правилно.
Вярно е, че при подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, до произнасяне по нея, спира срокът за изпълнение на указание по чл. 285, ал. 1 ГПК за представяне на доказателства за заплатена държавна такса по касационна жалба, което значи, че до тогава съдът не може да връща касационната жалба поради невнасяне на дължимата такса. При уважаване на молбата, такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 ГПК, както и други такси и разноски по делото, до приключването му, не се дължат. Ако молбата бъде отхвърлена, тогава страната дължи внасяне на такса, но съдът следва да я уведоми за решението си по чл. 83, ал 2 ГПК и отново да й укаже да изпълни указанията, както и да й даде срок за изпълнение.
В случая обаче страната е следвало да представи още и приподписана от адвокат касационна жалба или доказателства, че притежава юридическа правоспособност, а изпълнението на тези указания не зависи от акта по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което и срокът за изпълнение на същите не се спира с подаване на молбата за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото. Страната е трябвало да изпълни в срок тези указания.
В заключение, правилно администриращият съд е върнал касационната жалба и последващото освобождаване от заплащане на държавна такса не може да санира бездействието й, нито да промени крайния резултат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 105 от 05.02.2014 г., постановено от Кърджалийски окръжен съд по въззивно гр. д. № 140/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: