2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
гр. София, 18.07. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 3964 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. В. и А. И. В. срещу определение № 107/22.05.2014 г., постановено по гр. дело № 2727/2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение (ВКС, ІІ-ро гр. отд.). Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 1913/17.03.2014 г., подадена от двамата жалбоподатели срещу решение от 07.02.2014 г. по въззивно гр. дело № 323/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ІІ-ро гр. отд. е приел, че по делото са предявени обективно съединени искове – иск по чл. 108 от ЗС и насрещен иск по чл. 74, ал. 1 от ЗС; че при обективно съединяване на искове, меродавна е цената на всеки иск поотделно; както и че цената и на двата предявени по делото иска е под законоустановения в чл. 280, ал. 2 от ГПК минимум от 5 000 лв. – съгласно приложеното по делото удостоверение, данъчната оценка за процесния имот е 2 225.60 лв., а цената на насрещния паричен иск по чл. 74, ал. 1 от ЗС е 2 100 лв. С оглед на това, е прието, че касационната жалба на двамата жалбоподатели е процесуално недопустима.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащ на обжалване акт на ВКС, преграждащ по-нататъшното развитие на касационното производство, и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от определението. Като неправилен се сочи изводът на състава на ВКС, че цената на насрещния иск е 2 100 лв., и се поддържа, че тя е 5 962 лв., както и че двамата жалбоподатели са обжалвали въззивното решение в частта, с която този техен иск е отхвърлен за разликата над 2 100 лв. до пълния му предявен размер от 5 962 лв. Изтъква се и че въззивният съд се произнесъл за първи път по насрещния евентуален иск, като приел, че той се отнася само за извършените в процесния имот подобрения, без да се произнесъл „за направените с него искания” за придобивна 10-годишна давност в полза на жалбоподателите върху процесния имот. Поради това се поддържа, че ВКС в случая се явявал въззивна инстанция по този иск и не следвало да се прилагат ограниченията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Ответницата по частната жалба К. В. С.-Д. не е подала отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Уваженият срещу двамата жалбоподатели иск по чл. 108 от ЗС е с цена до 5 000 лв., а именно – 2 225.60 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ГПК – равна на данъчната оценка на процесния недвижим имот, съгласно представеното пред първоинстанционния съд удостоверение с изх. № [ЕГН]/03.01.2011 г., издадено от дл. лице при [община] дол. Тази цена не се и оспорва с частната жалба. Освен това, изходът на спора по реивандикационния иск по никакъв начин не е обусловен от изхода на спора по евентуално съединения с него насрещен паричен иск по чл. 74, ал. 1 от ЗС – за заплащане на увеличената стойност на процесния имот вследствие извършените от двамата жалбоподатели подобрения в него. Напротив връзката на обусловеност между двата иска е обратна, и то – процесуалноправна, предвид обективното съединяване при условията на евентуалност на насрещния иск на жалбоподателите с предявения срещу тях първоначален главен иск по чл. 108 от ЗС. Поради това, както е прието и в обжалваното определение, от значение за приложението на чл. 280, ал. 2 от ГПК е цената поотделно на всеки един от двата иска. Този извод по никакъв начин не се променя и не би могъл да се промени от изтъкваните в частната жалба обстоятелства, че възражението на жалбоподателите за придобивна давност срещу иска по чл. 108 от ЗС е направено от тях с насрещната им искова молба (а не с отговора им на първоначалната искова молба), както и че въззивният съд не се произнесъл по това възражение (което по същество е касационно оплакване). Така сочените обстоятелства (респ. – наведеното касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК), нямат никакво значение за приложението на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно която разпоредба (предл. 1 от нея), не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.
Напълно несъстоятелен е и доводът в частната жалба, че това ограничение не следвало да се прилага в случая, тъй като ВКС се явявал въззивна инстанция. Това, че след като е отменил първоинстанционното решение, с което главният иск по чл. 108 от ЗС е отхвърлен и не е разгледан съединения с него евентуален насрещен иск по чл. 74, ал. 1 от ЗС, въззивният съд е уважил главния реивандикационен иск и поради сбъдването на това процесуално условие – съгласно изричната разпоредба на чл. 271, ал. 2 (намираща се в гл. ХХ „Въззивно обжалване”) от ГПК, е разгледал за първи път евентуалния насрещен иск, чиято висящност е възстановена във въззивното производство, по никакъв начин не променя характера на постановеното по него решение, което е въззивно такова и при обжалването му пред ВКС последният във всички случаи действа като касационна съдебна инстанция.
От друга страна, предявеният от двамата жалбоподатели насрещен паричен иск по чл. 74, ал. 1 от ЗС, предвид допуснатото в откритото съдебно заседание на районния съд от 31.01.2012 г., по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 от ГПК – увеличение на неговия размер, е с цена 5 962 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. Макар в обжалваното определение за меродавна при приложението на чл. 280, ал. 2 от ГПК да е приета именно цената на насрещния иск, същата не е взета предвид, като вместо нея погрешно е посочена сумата 2 100 лв., за която този иск е уважен с въззивното решение, като с касационната си жалба двамата жалбоподатели обжалват същото в отхвърлителната му част по този иск – за разликата над сумата 2 100 лв. до пълния му предявен размер от 5 962 лв. Последното (т.е. – обжалваемият интерес) също не променя, релевантната за приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в действащата й редакция – ДВ, бр. 100/2010 г.), цена на насрещния иск, която е над 5 000 лв.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която касационната жалба на жалбоподателите е оставена без разглеждане относно насрещния иск по чл. 74, ал. 1 от ЗС, и делото следва да се върне на същия състав на ІІ-ро гр. отд. на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В останалата обжалвана част, с която касационната жалба на жалбоподателите е оставена без разглеждане относно главния иск по чл. 108 от ЗС, определението е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 107/22.05.2014 г., постановено по гр. дело № 2727/2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, – в частта, с която касационната жалба с вх. № 1913/17.03.2014 г. на А. С. В. и А. И. В. е оставена без разглеждане относно насрещния иск по чл. 74, ал. 1 от ЗС;
ПОТВЪРЖДАВА определение № 107/22.05.2014 г., постановено по гр. дело № 2727/2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, – в останалата обжалвана част, с която касационната жалба с вх. № 1913/17.03.2014 г. на А. С. В. и А. И. В. е оставена без разглеждане относно главния иск по чл. 108 от ЗС;
ВРЪЩА делото на същия състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съгласно постановеното по-горе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.