2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София, 12.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1893 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на Ф. О. К. срещу решение № 38/01.02.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 800/2016 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 23/28.10.2016 г. по гр. дело № 63/2016 г. на Ивайловградския районен съд и са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [община], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 8/16.05.2016 г. на кмета на ответната община, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт – работа с малцинства и проекти“ в дирекция „Строителство и инвестиции“ при ответната община и за осъждане на последната да му заплати сумата 4 050 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 16.05.2016 г. – 15.11.2016 г., ведно със законната лихва от 16.05.2016 г.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните два правни въпроса: 1) налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ при положение, че с утвърдената преди уволнението нова длъжностна характеристика са въведени нови изисквания за длъжността, увеличен е обемът на трудовите задължения с нови отговорности и нови дейности на служителя, т.е. – добавянето на нови трудови функции при запазване на основните трудови функции и наименование на длъжността по НКПД в поименното разписание на длъжностите води ли до създаване на нова длъжност; и 2) какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ при уволнение на работник или служител, когато със заповед на работодателя и изменение на длъжностната характеристика се утвърждават нови изисквания за длъжността, намиращи отражение в изменение изцяло на изискванията за професионалната сфера на висше образование на единствената щатна бройка, заета от трудоустроен работник или служител, без да са променени изискванията и НКПД в поименното щатно разписание на длъжностите.
Въззивният съд е приел за установено по делото следното: Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е притежавал висше икономическо образование в различни специалности – бакалавър по „икономика на туризма“ и магистър по „управление на общини“. Със заповед на работодателя е въведена промяна в изискванията, свързани с необходимото образование за процесната длъжност, а именно – образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по една от следните специалности: „психология“, „социални дейности“ или „социална педагогика“. Ищецът не е отговарял на тези нововъведени изисквания за заемане на длъжността, поради което е уволнен с процесната заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. При така установените обстоятелства, въззивният съд е намерил за незаконосъобразен решаващия извод на първоинстанционния съд, че след като промяната на изискванията за заемане на длъжността е настъпила след сключването на трудовия договор, то основанието за прекратяването му е по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, а не по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, докато разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ засяга всички останали изисквания. Приел е също, че промяната в изискванията за образование и квалификация не е обусловена от това дали трудовият договор е сключен при липса на изискващото се образование или квалификация, както и че работодателят е в правомощията си да прецени и определи на какъв етап от изпълнението на трудовите функции на дадена длъжност, да повиши изискванията за заемането ?, както е сторено в случая. Окръжният съд е намерил и че в случая не е налице злоупотреба с права от страна на работодателя и че не е нарушен чл. 8, ал. 2 от КТ, като е изложил съображения, че оборването на презумпцията, че работодателят е действал добросъвестно, е в тежест на ищеца, като е приел, че доказателства по делото, че е нарушена тази разпоредба липсват. По тези съображения въззивната инстанция е отменила първоинстанцинното решение, с което са уважени исковете на касатора по чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ, и е постановила отхвърляне на същите, като неоснователни.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че е образувано и не е приключило тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГК на ВКС, по следния материалноправен въпрос: кои са отличителните признаци на основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ и какво е съотношението между тях. В предметния обхват на този материалноправен въпрос попада първата част от първия формулиран в изложението на касатора материалноправен въпрос, която – уточнена и конкретизирана от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до следното: налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ при положение, че преди уволнението от страна на работодателя са въведени нови изисквания за образование за изпълнение на работата на длъжността. Видно от цитираните по-горе мотиви към обжалваното въззивно решение, окръжният съд е дал разрешение и на този по-тясно формулиран материалноправен въпрос, давайки разрешение и на по-широко формулирания материалноправен въпрос за съотношението между чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, който е предмет на образуваното тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГК на ВКС. При това положение, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК, преди приключването на това тълкувателно дело, поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр. дело № 1893/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до приключване на производството по тълк. дело № 5/2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: