2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
гр. София, 07.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3249 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. б. „З.“ – [населено място] към М. срещу решение № 105/17.05.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 139/2018 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановена отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение № 10/09.02.2018 г. по гр. дело № 691/2017 г. на Балчишкия районен съд, са уважени, предявените от П. И. Ф. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е отменено като незаконосъобразно уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД-15-1381/23.08.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 23.08.2017 г.; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „управител“ на ответната почивна база (сега – касатор); в тежест на последната са възложени разноските и държавните такси по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за въвеждане на нови изисквания за образование в длъжностната характеристика; 2) допустимо ли е съдът да основава решението си за законосъобразност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, без в исковата молба да са изложени твърдения за незаконосъобразност на въведените нови изисквания за образование или квалификация; 3) налице ли е злоупотреба с право и нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ в случаите, когато работодателят въвежда по целесъобразност нови изисквания за образование или квалификация. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 216/23.06.2015 г. по гр. дело № 6331/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 13/05.02.2014 г. по гр. дело № 2751/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 167/30.07.2014 г. по гр. дело № 6368/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – ищецът П. И. Ф. в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
Както е приел и въззивният съд, с исковата си молба ищецът е навел, при условията на евентуалност, три довода (твърдения) за незаконосъобразност на уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а именно: 1) процесната заповед за уволнение е недостатъчно мотивирана, тъй като в нея не е посочено необходимото образование за заемане на процесната длъжност „управител“, което ищецът да не притежава; 2) същият притежава необходимото образование за заеманата работа, тъй като преди уволнението не му е връчван документ, регламентиращ промяна на образователното изискване; и 3) ако работодателят е въвел ново образователно изискване, то е при злоупотреба с право, недобросъвестно – с единствената цел да бъде уволнен ищецът.
Окръжният съд е намерил за основателни последните два довода на ищеца.
На първо място е приел, че ответникът-работодател не е доказал по делото наличие на основанието за уволнението на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ, като съдът е изтъкнал, че този фактически състав изисква към датата на уволнението работникът или служителят да не отговаря на измененото (с нормативен акт или с акт на работодателя) образователно изискване за длъжността. В тази връзка въззивният съд е обсъдил, своевременно представената от страна на ответника – с отговора на исковата молба, длъжностна характеристика, с посочена в нея дата на утвърждаването ? 19.05.2017 г. (три месеца преди уволнението на ищеца на 23.08.2017 г.), и с която за заемане на процесната длъжност „управител“ е въведена образователна степен „магистър“ (без изискване за специалност), като съдът е установил, че ищецът притежава образователна степен „бакалавър“ по специалност „организация и управление на хотела и ресторанта“. Окръжният съд, обаче е намерил за основателно, също своевременно направеното от страна на ищеца – в първото по делото заседание (проведено в последния ден от преклузивния едноседмичен срок по чл. 312, ал. 2 от ГПК), оспорване на датата на длъжностната характеристика, като позовавайки се на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, съдът е приел, че този частен документ не е заведен в официален регистър, нито има отбелязване да е връчен на ищеца преди датата на уволнението му, а съгласно свидетелските показания по делото, му е връчен след тази дата. При така установеното, въззивният съд е приел, че по делото липсват годни доказателства, сочещи на съществуване на длъжностната характеристика към датата на процесното уволнение; респ. – извел е и решаващия си извод по делото, че ответникът-работодател не е доказал наличие на основанието за уволнение на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ.
С така изложените решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение, окръжният съд е разрешил втория формулиран от касатора правен въпрос, не в противоречие, а в пълно съответствие с посоченото в изложението, решение № 167/30.07.2014 г. по гр. дело № 6368/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че в производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът се произнася само по въведените с исковата молба доводи за незаконосъобразност на уволнението, като искът не може да бъде разгледан на непосочено от ищеца основание. Трите останали решения на ВКС, посочени в изложението, нямат отношение към този правен въпрос. Наред с горното, въпросът е и некоректно формулиран от страна на касатора – в обжалваното въззивно решение съдът не е изследвал „незаконосъобразност на въведените нови изисквания за образование или квалификация“, каквато е постановката на въпроса, а е приел за установено предвид доказателствата по делото, че работодателят изобщо не е въвел ново изискване за образование (степен „магистър“) за заемането на процесната длъжност към датата на уволнението на ищеца, какъвто е и вторият довод в исковата молба на последния за незаконосъобразността на уволнението му.
Останалите два правни въпроса (първият и третият в изложението) също не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като са без значение за изхода на правния спор по делото. Те са свързани единствено с алтернативно изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, с които е намерен за основателен последният евентуален довод на ищеца за незаконосъобразност на уволнението му, а именно – въззивният съд е приел, че дори и по делото да съществуваха доказателства за променено изискване за образователна степен „магистър“ към датата на уволнението на ищеца, то работодателят е допуснал злоупотреба с право, като е нарушил принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 от КТ, целейки единствено да уволни отново ищеца. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока, които също не са в противоречие, а – в пълно съответствие с останалите три посочени от касатора решения на ВКС (решение № 216/23.06.2015 г. по гр. дело № 6331/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 13/05.02.2014 г. по гр. дело № 2751/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В тях е прието, че преценката на работодателя за въвеждане на нови изисквания за образование и/или квалификация за заемане на дадена длъжност е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, но при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът извършва проверка дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата или само с цел да бъде уволнен ищецът, т.е. – съдът преценява дали работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, тъй като контролът за законосъобразност на уволнението във всички случаи, и в частност – на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, включва и преценка дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно. В случая въззивният съд не е приел нищо различно в мотивите към обжалваното решение.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от касатора общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 765 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 105/17.05.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 139/2018 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА П. б. „З.“ – [населено място] към М. да заплати на П. И. Ф. сумата 765 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: