О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 02.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6299 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба вх. № 1000574 от 07.01.2014 г. на И. А. И., за отмяна на влязло в сила решение от 05.11.2009 г., постановено, по гр.д. №18536/2007 г. на Софийския районен съд.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, намира същата за недопустима.
Молителят се е позовал на чл. 303, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ГПК, но няма наведени фактически твърдения за това страната, при нарушаване на съответните правила да е била или, съответно, да не е била представлявана от лице по чл. 29 от ГПК, както и няма представени доказателства да е налице окончателно решение на Европейският съд по правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, или на протоколите към нея, поради което новото разглеждане на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
Молителят твърди, че в първото по делото заседание по гр.д. №18536/2007 г. на Софийския районен съд е поискал конституиране на други наследници на Р. и Ц. Б., но съдът е отхвърлил иска. Това твърдение не може да бъде възприето като твърдение за нарушаване на негови процесуални правила, при което страната да не е била представлявана от лице по чл. 29 от ГПК. Противното би означавало, в нарушение на установената в чл.26, ал.2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано в молбата за отмяна упражняване на чужди процесуални права. В чл. 303 от ГПК изчерпателно са посочени хипотезите, при които заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, като в конкретният случай в молбата не се сочат обстоятелства, които да могат да се подведат под която и да е от тях.
В молбата са изложени още и оплаквания за неправилност на влезлия в сила съдебен акт, но същите не могат да бъдат основание за неговата отмяна. В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК.
Изразеното несъгласие с постановеното от съда решение по материално-правния спор, както стана ясно, не може да се обсъжда в това производство.
В заключение, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на И. А. И. за отмяна на влязло в сила решение от 05.11.2009 г., постановено по гр.д. №18536/2007 г. на Софийския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6299/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: