О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 19.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 3004 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Л. Т. Д. чрез адв. Р. Б. от АК София, срещу определение № 11048/14.09.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 11048/2012 г.
С него е потвърдено определение на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
К. излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представят приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, т. 3 ГПК, на които се основава касаторът и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е иск от Л. Т. Д. срещу Г. Д. С. и [фирма] за признаване на установено, че имат задължения да поправят вредите, които виновно са причинили на Д..
Първостепенният съд е оставил без движение исковата молба с указание да се посочат вредите, както и обстоятелствата, от които произтича правния интерес да се предяви установителен, а не осъдителен иск, включително има ли спор с ответниците и относно кои факти и обстоятелства.
С допълнителна молба ищецът заявил, че е без значение дали е налице оспорване или не от страна на ответниците, а интересът да предяви иска е, за да сключи спогодба и, ако такава не се постигне, ще премине към осъдителен иск.
Първоинстанционният съд отново оставил без движение исковата молба с указание, че трябва да се уточни, дали извънсъдебно ответникът оспорва, че е извършил деликт, вида и размера на вредите и тяхното плащане.
Ищецът уточнил, че ответникът не оспорва вземането му.
Районният съд прекратил производството поради липса на правен интерес от потърсената искова защита.
С обжалваното определение въззивната инстанция потвърдила определението на първостепенния съд. Изложени са съображения, че липсва правен спора, а от друга страна с установителен иск не може да се постигне удовлетворяване на накърненото право; ищецът разполагат с по-силна защита чрез предявяване на осъдителен иск.
В изложението към частната касационна жалба са повдигнати въпросите: „Следва ли съдът да ограничи възможността на ищеца по чл. 214 ГПК да премине от установителен към осъдителен иск до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, като върне исковата молба на основание факта, че първоначално e предявен установителен, а не осъдителен иск?” и „Правният интерес от търсената защита /като положителна процесуална предпоставка/ ограничава ли се само до проверка от съда на факта дали твърдяното право се отрича от ответника или съдът следва да изследва също така дали е налице претендиране на отричано от ищеца право?”
Разглеждането на въпросите не е необходимо с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Допустимостта на иска се преценява не с оглед вероятната възможност да бъде поискано в хода на процеса изменение в петитума или основанието, при което иска би бил допустим. Няма никакъв спор в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от търсене на искова защита е налице само при наличие на правен спор, а такъв има не само при твърдение на ищеца, че е носител на определено субективно материално право, но и когато насрещната страна му го оспорва като неоснователно го отрича или сама неоснователно претендира право, което не съществува. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено нещо; придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на субективното право при осъдителните искове и предизвикване на правна промяна при конститутивните искове. От друга страна, няма колебание и при тълкуване на чл. 124 ГПК, че установителният иск е допустим, освен при наличие на правен спор между страните, още и когато ищецът преследва удовлетворяваме на интерес, който не би могъл да бъде по-пълно защитен чрез предявяване на осъдителен или конститутивен иск.
Както е изяснено и в решение № 207/2012 г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. № 914/2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така напр., няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес.
Разрешението на въззивната инстанция напълно съответства на така даденото тълкуване, както и на трайно установената съдебна практика, като няма основания, а и обосновка за необходимостта от промяната й.
В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 11048/14.09.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 11048/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: