Определение №139 от 21.3.2019 по ч.пр. дело №757/757 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 139

гр. София, 21 март 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 757 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото К. И. Б. срещу определение № 378/03.12.2018 г., постановено по възз. частно гр. дело № 466/2018 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение № 1030/01.10.2018 г. по гр. дело № 87/2018 г. на Плевенския окръжен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната, подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.
За да постанови обжалваното определение № 378/03.12.2018 г., въззивният съд е установил, че с определение № 879/03.08.2018 г. първоинстанционният съд повторно е оставил исковата молба без движение, като нередовна, и е дал конкретни указания за отстраняване на нередовностите. Апелативният съд е установил също, че съобщения с тези указания са били получени както лично от жалбоподателя-ищец, така и от назначения му от съда по реда на ЗПП процесуален представител адв. М. К., но в законоопределения едноседмичен срок от получаването, нередовностите не са били отстранени. С оглед на това, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е върнал исковата молба на жалбоподателя-ищец, като нередовна.
Частната касационна жалба срещу така постановеното въззивно определение е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд.
В жалбата, предвид и уточнението ? чрез назначения процесуален представител на жалбоподателя – адв. М. К., се поддържат бланкетни оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение.
В изложението към частната касационна жалба (също подписано от адв. М. К.) се сочи, че се иска отмяна на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като жалбоподателят счита, че е налице вероятна нищожност или недопустимост, както и очевидна неправилност на определението. В тази връзка се сочи единствено, че различни състави на ВКС и съдилищата по различен начин администрирали жалбите му, като едни ги прекратявали, а други ги насрочвали и разглеждали.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може служебно да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато е очевидно неправилно.
В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възпроизвеждането на текста на тази процесуалноправна норма в изложението, както стана ясно, не е основание за допускане на касационното обжалване. Напълно бланкетни са и оплакванията на жалбоподателя за нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното определение – твърдението му в тази насока, че съдилищата по различен начин администрирали жалбите му, е също напълно неконкретизирано и голословно, а и няма никаква връзка с връщането на исковата му молба по делото и прекратяването на първоинстанционното производство по нея на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Освен това, въззивното определение е постановено в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика, включително на ВКС, по точното приложение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая и служебно не намира основание за допускане на касационното обжалване, в която и да било от хипотезите на чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 378/03.12.2018 г., постановено по възз. частно гр. дело № 466/2018 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top