О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 14.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1239 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета И. Т. И. чрез адв. П. К. К. от АК – София. срещу въззивно решение № 261/24.07.2012 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 180/2012 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Р. С. К. чрез адв. Н. Й. Н. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Те са уважени.
Съдът приел уволнението за незаконно, поради липса на реално съкращаване в щата и неспазено от работодателя задължение по чл. 27, ал. 1 т. 2 К..
В изложението са повдигнати следните правни въпроси:
Необходимо ли е съгласието на синдикалния орган за съкращаването на щата да е изрично поискано от работодателя, за да е правно валидно даденото съгласие; необходимо ли е искането до синдиката от работодателя да е мотивирано писмено; съдържа ли се в чл. 29а ЗМСМА забрана за съкращаване на щата; ако при съкращаване на щата трудовите функции на съкратената длъжност са разпределени по други длъжности, които не се съкращават, означава ли че фактически липсва съкращаване в щата.
По първите три въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ, а по четвъртия – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставените въпроси във връзка с искането на работодателя до синдикалната организация са относими към мотивите на първоинстанционното решение, но не и към тези на въззивната инстанция, която е приела, че има отправено от работодателя искане във връзка със закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ.
Нормата на чл. 29а ЗМСМА не е изобщо обсъждана от въззивния съд, поради което и повдигнатият материалноправен въпрос е неотносим към постановения резултат.
Въпросът кога е налице реално съкращаване в щата действително е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с трайно установената и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, че такова е налице и, когато трудовите функции на заличената длъжност са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика. Цитираните в касационната жалба решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК и даденото в тях тълкуване на правния проблем се явява задължително за по-долустоящите в инстанционно отношение съдилища. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационно обжалване, обаче, не следва да се допуска, защото във въззивното решение са изложени съображения за незаконност на уволнението още и поради нарушение на чл. 27, ал.1, т. 2 К., което е самостоятелно основание за постановяване на крайния резултат по спора.
В касационната жалба срещу фактическите и правни заключения на съда,обусловили извода му за допуснато нарушение на К., няма оплаквания, нито е повдигнат правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следователно, дори да бъде допуснато касационно обжалване за поправка на неточното тълкуване, дадено от въззивната инстанция по въпроса за съкращаването на щата при трансформиране на длъжността, това няма да се отрази върху крайния извод на въззивния съд за незаконност на уволнението, след като няма оплакване от касатора срещу приетото нарушение на 27, ал.1, т. 2 К..
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията, но не е представил доказателства да е сторил такива, поради което искането му следва ад бъде отхвърлено.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 261/24.07.2012 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 180/2012 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: