О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
София, 29.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1498 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Я. И. срещу въззивно решение № 158/29.06.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 165/2012 г. в частта по иска с правно осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
Твърди недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение, но по същество излага само доводи, които могат да се квалифицират като оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна Г. К. К. чрез адв. К. А. П. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Решението на въззивния съд е съобразенно с данните по делото и материалния закон, а и със съдебната практика – напр. ПП № 6/1974 на ВС РБ, решение № 461/1986 н ІІ ГО ВС РБ по гр.д. № 570/1985 г., решение № 1167/1989 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 2062/1989 г. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Г. К. К. е предявил срещу М. Я. Д. иск по чл. 108 ЗС, а тя насрещен иск за заплащане на извършени подобрения в недвижим имот .
Съдът установил, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод. Г. К. е изключителен собственик на недвижимия имот, но владението върху него му е предадено от Д. в хода на делото.
Съдът уважил положителният установителен иск за собственост и отхвърлил претенцията за предаване на владението.
По насрещния иск на Д. установил, че тя била държател на имота, няма качеството нито на добросъвестен,нито на недобросъвестен владелец. Собственикът дължи обезщетение на подобрителя само за необходимите полезни разноски, след тяхното доказване. Искът е уважен за сумата 112,50лв.
Изложението към касационната жалба е представено след дадени от въззивния съд указания за неговото съдържание.
Независимо от това, то по съдържание е оплакване за неправилност на въззивното решение.
К. не е формулирал правните въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, нито се е обосновал по някакъв начин за приложение на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдържанието на касационната жалба, а и допълнението към нея, сочи на неразбиране на страната за същността на касационното производство. В него съдът проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК.
Тази проверка се извършва само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да е ясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си, има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към резултата по спора.
Той трябва да бъде точно посочен, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
В случая не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които въззивният съд според касатора е разгледал, за да постанови обжалваното решение, нито пък има твърдения, сочещи на допълнителните условия, предвидени в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Има оплакване за „частична недопустимост” на въззивния съдебен акт, но дори няма правни съображения, които да сочат на подобен порок.
Касационната инстанция с оглед задълженията си за служебна проверка за допустимост на въззивното решение, не намира основания за допускане на касационното обжалване с оглед преценка допустимостта на въззивния съдебен акт.
Несъгласието на касатора със заключението на въззивната инстанция, че отношенията между страните относно претендираните подобрения се уреждат по правилата на чл. 59 ЗЗД не е основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатите процесуални въпроси.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 700 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 158/29.06.2012 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 165/2012 г. в частта по иска с правно осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА М. Я. И. да заплати на Г. К. К. сумата в размер на 700 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: