2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 08.02. 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 239 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото [община] срещу определение № 523/18.10.2016 г., постановено по частно гр. дело № 402/2016 г. на Бургаския апелативен съд. Въззивното определение е обжалвано в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 347/12.07.2016 г. по гр. дело № 347/2014 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 23/11.05.2016 г. в частта му, с която общината-жалбоподател е осъдена да заплати на ответниците Й. Д. Р., Д. Р. Р. и Д. Р. Р. разноски в размер 20 000 лв.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното определение. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част.
Ответниците Й. Д. Р., Д. Р. Р. и Д. Р. Р. в отговора си излагат становище и съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора по частното производство пред въззивния съд, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.
В изложението си на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос – допустимо ли е съдът да присъди разноски за адвокатски хонорар на служебно конституирани страни по делото, в качеството им на наследници на починалия преди завеждането на иска техен наследодател. Жалбоподателят навежда и трите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като подържа, че с обжалваното въззивно определение този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 275/07.03.2014 г. по гр. дело № 1996/2013 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 4262/15.12.1983 г. по гр. дело № 2082/1983 г. на I-во гр. отд. на ВС и решение № 51/02.02.1995 г. по гр. дело № 2197/1993 г. на IV-то гр. отд. на ВС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По делото е установено, че общината-жалбоподател е предявила обективно евентуално съединени искове за нищожност на споразумение от 16.05.2013 г., които първоначално са били насочени само срещу ответниците [фирма], [фирма] и [фирма]. По съображения, че се иска прогласяване на нищожност на цялото споразумение, а в него като страна участва и Р. Д. Р., първоинстанционният съд е дал указания на ищеца-жалбоподател да насочи исковете и срещу него, като при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната. Изпълнявайки тези указания, жалбоподателят представил поправена искова молба с три преписа от нея, както и удостоверение за наследниците на Р. Р., който е бил починал, в резултат на което като ответници по делото са конституирани и наследниците му Й., Д. и Д. Р.. С постановеното по делото първоинстанционно решение окръжният съд е прекратил като недопустимо производството срещу тези трима ответници, по съображения, че общината-ищец няма правен интерес от обявяването за нищожни на уговорките от процесното споразумение, с които наследодателят Р. Р. е поел задължения за извършване и неизвършване на конкретни правни и фактически действия, нито в исковата молба са изложени съображения за недействителност на тази част от споразумението, нито е направено искане за това. Също с първоинстанционното решение общината-ищец е осъдена да заплати на ответниците Й., Д. и Д. Р. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 20 000 лв. За да остави без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на жалбоподателя-ищец за изменение на тази част от решението, първоинстанционният съд е изложил съображения, че тези трима ответници са конституирани по инициатива на съда, което обаче е било направено, тъй като с исковата молба е поискано обявяването за нищожно на цялото процесно споразумение, а наследодателят Р. Р. е страна по това споразумение, и тъй като в нито един етап от производството ищецът не е конкретизирал, че иска обявяване нищожност на споразумението само в отделна негова част и по отношение на ограничен кръг лица.
За да потвърди тази част от първоинстацинното определение, въззивният съд е приел, че действително конституирането на тримата ответници – наследници на Р. Р., е извършено по почин на първоинстанционния съд, но това е направено с оглед предмета на делото, очертан от ищеца в исковата молба. Апелативният съд е приел също, че с оглед надлежното им конституиране и участието им в производството, следва да им бъдат възстановени, понесените от тях разноски.
Видно от изложеното, формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос (допустимо ли е съдът да присъди разноски за адвокатски хонорар на служебно конституирани страни по делото, в качеството им на наследници на починалия преди завеждането на иска техен наследодател) няма отношение към мотивите към обжалваната част от въззивното определение, не е обуславящ правните изводи на апелативния съд в тази част и е без значение за изхода на частното производство. Действително, съгласно трите посочени и представени от жалбоподателя решения на ВС и ВКС, в случаите, когато е предявен иск срещу ответник, който е починал преди постъпването на исковата молба в съда, не възниква процесуално правоприемство по чл. 227 от ГПК (чл. 120 от ГПК, отм.) между него и наследниците му, и е недопустимо те служебно да бъдат конституирани от съда като ответници по делото. В случая обаче не е налице тази хипотеза, визирана във формулирания процесуалноправен въпрос и в представената от жалбоподателя съдебна практика. Макар и по инициатива на съда (а не служебно), касаторът-ищец – в изпълнение на дадените му указания – е насочил исковете си, но не срещу починалия Р. Р., а направо срещу неговите наследници, като това е и без значение за присъждането на разноските. Те са присъдени, поради това, че са направени по делото от тези трима ответници и тъй като производството срещу тях е прекратено (чл. 78, ал. 4 от ГПК), но не поради липсата на процесуално правоприемство между тях и наследодателя им, който изобщо не е бил конституиран като ответник по делото, а поради липсата на правен интерес за жалбоподателя-ищец да води исковете за нищожност на клаузите от процесното споразумение, по които наследодателят е бил страна приживе.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не съставлява в случая общо основание за това по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК (в този смисъл – и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 523/18.10.2016 г., постановено по частно гр. дело № 402/2016 г. на Бургаския апелативен съд, – в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [община] срещу определение № 347/12.07.2016 г. по гр. дело № 347/2014 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.