О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 12.10.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4188 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК, по частна касационна жалба с вх. № 4771/23.03.2016 г. (изпратена по компетентност на ВКС с определение № 300/10.06.2016 г. по ч. гр. д. № 233/2016 г. на Бургаския апелативен съд (БАС) и останала пришита по това дело), подадена от Н. С. К. и Д. Д. К. срещу определение № 427/19.02.2016 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 150/2016 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С обжалваното определение въззивният БОС е постановил следното: Обезсилил е определение № 7801/29.10.2015 г. по ч. гр. дело № 2212/2015 г. на Бургаския районен съд (БРС) – в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя Н. К. за спиране, на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК, изпълнението на заповед № 1427/24.04.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по същото първоинстанционно ч. гр. дело № 2212/2015 г. на БРС, чрез спиране изпълнението по изп. дело № 20158030401126 на ЧСИ Т. М. с рег. № 803; и вместо това въззивният съд е оставил без уважение тази молба по чл. 420, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя Н. К.. БОС е потвърдил първоинстанционното определение № 7801/29.10.2015 г. по ч. гр. дело № 2212/2015 г. на БРС – в останалата част, с която са оставени без разглеждане молбата на жалбоподателката Д. К.за спиране, на основание чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, както и молбата на жалбоподателя Н. К.за спиране, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, изпълнението на същата заповед № 1427/24.04.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК, чрез спиране изпълнението по същото изп. дело № 20158030401126 на ЧСИ Т. М. с рег. № 803. Въззивният БОС също така е оставил без уважение искането на двамата жалбоподатели за отправяне на основание чл. 628 от ГПК на преюдициално запитване до Съда на Европейската общност.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира така подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 8 тълкувателно решение (ТР) № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено следното: Законът не е предвидил, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно (ТР № 1/17.07.2001 г., гр.д. № 1/01 г., ОСГК). Систематичното място на глава ХХІІ ГПК ”Касационно обжалване” е в част ІІ ”Общ исков процес” и следователно, поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Съобразно изложеното в т. 8 и мотивите към нея от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, като необжалваемостта се отнася до всички съдебни актове, постановени от въззивна инстанция в рамките на и свързани със заповедното производство, в това число и тези по чл. 420 от ГПК.
Определението на съда по чл. 628 и чл. 629 от ГПК е уредено от законодателя като необжалваемо.
В заключение – подадената по делото частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, а настоящото частно касационно гражданско производство пред ВКС следва да бъде прекратено – също като процесуално недопустимо.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 4771/23.03.2016 г., подадена от Н. С. К. и Д. Д. К. срещу определение № 427/19.02.2016 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 150/2016 г. на Б. окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. д. № 4188/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.