Определение №479 от 3.4.2014 по гр. дело №6232/6232 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 03.04. 2014 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6232 по описа за 2013 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д., представлявана от ….. чрез Ж. К. – старши юрисконсулт на Областна администрация Варна, срещу въззивно решение № 1431/01.07.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1385/2013 г. в частта, с която са уважени исковете на В. В. В. по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Излага доводи за недопустимост и неправилност поради противоречие с материалния закон.
Насрещната страна В. В. В. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. В. В. е предявил против Д. искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение от противоправно бездействие – липса на водосточни тръби по сграда в [населено място], притежавана от държавата, в резултат на което са причинени реални вреди в размер на извършени ремонти в имота на ищеца; стойността на необходим, все още неизвършен ремонт в имот на ищеца и пропуснати ползи поради невъзможността ищецът да отдаде под наем собствения си имот. Претендира и лихва от датата на уврежданията до датата на подаване на исковата молба, както и след това до окончателното изплащане на главницата.
Въззивният съд, като изменил първостепенното решение, уважил частично претенциите.
В изложението са повдигнати следните правни въпроси: Носи ли отговорност държавата по чл. 49 ЗЗД за вреди, произлезли от действия, респективно бездействия на длъжностни лица, на които е възложено изпълнението на определена работа в качеството им на служители в администрация, подпомагаща орган на държавна власт и кой отговаря за вредите, причинени от длъжностни лица при изпълнение на работа, възложена от учреждение, имащо правосубектност за осъществяване на определени държавни функции – държавата или съответното учреждение, респективно държавния орган?
Въпросите са принципно значими, но в случая неотносими – ясно е, че държавата е също субект на гражданското право, който отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД, включително и пряко, когато не е налице процесуална субституция; въпросът за процесуалното представителство на държавата, който няма отношение към надлежната материалноправна легитимация, е определен в процесуалния закон. Ненадлежното процесуално представителство е процесуално нарушение, за което съдът следи при нарочно оплакване и е основание за отмяна на решение, ако поради това е постановено неправилно решение. В случаите на процесуална субституция – не пряко държавата, а съответният държавен орган е надлежно легитимираната срана по спора, като осъществява процесуално представителство съгласно своята вътрешна организация.
В случая, първоначално искът е бил предявен против Областна администрация – Варна чрез областния управител, а след това е уточнено, че ответникът е Държавата. Възраженията против иска, направени в преклузивните срокове от първоначалния ответник и от последващия, са били за това от кого се представлява държавата – от министъра на държавното развитие и благоустройството или от министъра на финансите (искът, поради това бил недопустим и неоснователен), а още и защото отговорността на държавата се била реализирала по ЗОДОВ. Няма спор, че имотът, на който не са били поставени водосточни тръби и са причинени вредите на ищеца, е частна държавна собственост. Съдът е приел, че Областната управа в случая не притежава провосубектност, поради което не може да бъде страна по делото и да се ангажира отговорността й като процесуален субституент, а отговорността за непозволеното увреждане следва да се реализира направо спрямо страната по материалното право – Д. Относно този извод на съда няма касационни оплаквания, нито е поставен правен въпрос, а от друга страна, той не е разглеждан и в приложените към изложението съдебни решения. По възражението на ответника по иска, че отговорен за стопанисването на държавната сграда, съответно за причинените поради бездействие и лоша грижа вреди, е търговско дружество – [фирма], съдът в обжалваното решение е приел, че липсва надлежно предоставяне на право на ползването върху държавния имот, а освен това и договорът, дори да е валиден, е прекратен преди исковия период от време. В касационната жалба няма оплаквания за неправилност във връзка с тези изводи на въззивния съд, нито твърдения, че търговското дружество носи отговорност по така предявените искове за заплащане на обезщетения от деликт.
Следва да се посочи още и това, че според касатора държавата не носи пряка отговорност, съответно не е надлежна стана по спора – такава е съответният държавен орган, на чийто служители е възложено изпълнението на съответната дейност, в резултат на което е настъпила вредата, но не сочи кой е процесуалният субституент, в който случай само, вместо страната по материалното правоотношение – Д., в исковия процес ще участва субституента й. Във въззивното решение съдът не е установил, че такъв държавен орган съществува, за да се поддържа, че искът е разгледан и постановен срещу ненадлежна страна.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1431/01.07.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1385/2013 г. в частта, с която са уважени исковете на В. В. В. по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top