О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 23.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 640 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК .
С определение № 827 от 07.12.2017 г. по ч. гр. д. № 662/2017 г. на Врачански окръжен съд е отменено определение № 2264 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 5439/2017 г. на Врачански районен съд и е допуснато обезпечение на предявените от И. Л. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение за периода от февруари 2017 г. до юли 2017 г.; чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 15 и чл. 22 Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина за неизплатени дневни пари за покриване на разходите за командироване в чужбина за период от 134 дни и чл. 86 ЗЗД за обезщетения за забава при изпълнение на паричните задължения. Наложена е възбрана върху поземлен имот с идентификатор № 12259.146.106, находящ се в местност „Брега“, [населено място], и запор върху банковите сметки на дружеството в [фирма] до размер на цената на предявените искове – 19077.96 лeвa.
Срещу определението на Врачански окръжен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 10048 от 20.12.2017 година от [фирма], представлявано от В. К.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. ОСГТК): може ли да се направи извод за вероятна основателност на иска, ако към исковата молба са приложени противоречиви доказателства относно изложените в нея твърдения; налице ли е надхвърляне на обезпечителната нужда при допускане на две обезпечителни мерки; при какви обстоятелства съдът може да приеме, че за ищеца би било трудно или невъзможно да се удовлетвори вземането си. Излагат се и доводи за наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание по чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК (в редакцията след изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.).
Ответникът по частната касационна жалба И. Д. я оспорва като недопустима.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Врачански окръжен съд. Поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях е налице трайно установена практика, основания за промяна на която не са налице – практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Независимо от изложеното, въпросът относно възможността да се направи извод за вероятна основателност на иска, ако към исковата молба са приложени противоречиви доказателства относно изложените в нея твърдения, не е обуславящ изхода на процесуалния спор – съдът е формирал изводите си за вероятна основателност на иска въз основа на приложени към исковата молба безпротиворечиви доказателства. Действайки в съответствие с установената практика, въззивният съд е извършил проверка за допустимост на предявените искове, а преценката за вероятната им основателност е формирана въз основа на приложените писмени доказателства в подкрепа на въведените от ищеца твърдения. Въззивният съд е ценил приложените писмени доказателства относно твърденията за наличие на трудово правоотношение между страните и възникнали в полза на ищеца вземания против ответника и тяхната изискуемост – заверени преписи от трудовия договор между страните и сключените към него допълнителни споразумения; писмо с изх. № 17251958/03.10.2017 г. от Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място] с констатации на административния орган, направени въз основа на извършена документална проверка на ответника [фирма] за дължими към ищеца суми в общ размер на 9772.73 лева, съставляващи неизплатени трудови възнаграждения за процесния период, както и доказателствата, че за същите вземания от ответника е потърсена административнонаказателна отговорност и са му дадени задължителни предписания, за изпълнението на които няма данни по делото.
В съответствие с установената съдебна практика са разрешени и въпросите за наличие на обезпечителна нужда и за съответствието на обезпечителните мерки с тази нужда. Съдът е съобразил приложената по делото справка от Служба по вписванията, [населено място], удостоверяваща наложена върху недвижимия имот на дружеството възбрана за задължения към Национална агенция за приходите, както и неколкократни предходни възбрани върху същия имот и заличаването им след плащане на ликвидни, изискуеми задължения – доказателство, обуславящо извод, че възможността на ищеца да се удовлетвори напълно от стойността на имота при евентуално уважаване на исковете му е поставена под съмнение, поради което е допуснал обезпечение и чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт, постановен в съответствие с установената непротиворечива съдебна практика по въпросите за допускане на обезпечение на иск за вземания по трудово правоотношение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 872 от 07.12.2017 г. по в. ч. гр. д. № 662/2017 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: