О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1451
София, 15.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4357 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Н. К., чрез адв. Н. Б. от АК – Пазарджик, срещу въззивно решение № 186/24.04.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 231/2014 г.
Излага касационни доводи за неправилност на въззивното решение; иска неговата отмяна и уважаване на иска му, както и присъждане на съдебноделоводни разноски.
Насрещната страна [фирма], Пловдив, е отговорила чрез юрисконсулт С. Р., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски „съобразно списъка” по чл. 80 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пазарджишкият окръжен съд, като отменил първостепенното решение на Пазарджишкия районен съд отхвърлил иска на Д. Н. К. против [фирма], Пловдив за признаване за незаконно и отмяна на наложеното със заповед № 60/06.03.2013 г. от работодателя дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Въззивният съд установил, че Д. К. работи в [фирма], Пловдив като „електромонтьор, поддържане ремонт на електропроводни линии и мрежи“. Със заповед № 60/06.03.2013 г. му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 08.02.2013 г. при извършена проверка по изпълнение правилата на безопасност и здраве при работа по електрически мрежи и съоръжения, е констатирано, че служителят се качил на височина от около 3 м. на стълба и привързвал кабели към ЖБ-стълб без да използва предпазна каска и колан, както и ползвайки нерегламентирани обувки вместо защитни боти. Прието е, че действията са в нарушение на чл.36, ал.1 т. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Преди налагане на наказанието работодателят е поискал писмени обяснения от работника. Заповедта съдържа всички реквизити на чл.195 от КТ.
Въззивният съд отказал да обсъжда възражението, че от К. били поискани обяснения за друга дата, а не за датата, на която било извършено дисциплинарното нарушение, защото е направено извън срока по чл.266 от ГПК и е преклудирано. Изяснено е, че служителят, като ищец, е бил длъжен да въведе всички свои твърдения за допуснати нарушения от работодателя при налагане на наказанието в исковата молба. Наред с това, съдът посочил, че датата, на която е извършено нарушението – 08.02.2013 г., не е спорна между страните в процеса, а и преди исковото производство не е имало съмнение – за нея са и писмените обяснения на К. до работодателя по чл. 193 ГПК.
Съдът е посочил, че е недопустимо да се произнася и по възражението на К. за липса на изготвен наряд, доколкото същото не е било въведено като част от предмета на делото с исковата молба. Независимо от това е приел за установено при анализ на доказателствата, че е извършено възлагането на работата чрез устно нареждане, което е допустимо. От друга страна са изложени съображения, че липсата на наряд, дори и той да е бил задължителен, не може да има за последица освобождаване на работника от задължението да спазва правилата за безопасност на труда. Няма значение дали предписания за безопасност на труда са дадени преди извършване на конкретната дейност, след като служителят е бил надлежно инструктиран за безопасност на труда, което включва и правилата при извършване на работата, изпълнявана от К. на 08.02.2013 г. По делото е установено, че работодателят ежегодно провежда и изпит на работниците и служителите върху Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби, на електрически и топлофикационни централи, и по електрически мрежи. Последният изпит, положен от К. е с дата 10.01.2013 г. за IV-та квалификационна група, а в длъжностната му характеристика изрично е посочено, че трябва да познава и спазва изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ, Наредбата за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии…и други вътрешни документи, имащи отношение към извършваната дейност. Между последните документи е Инструкция № 22 за използване на защитните средства, специално работно облекло и обувки.
След анализ на гласните доказателства, съдът достигнал до заключение, че К. е извършил деянието, за което му е наложено дисциплинарно наказание.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси:
Как се разпределя доказателствената тежест в спора по чл. 357 КТ и процесуалната преклузия за възраженията на оспорващия дисциплинарното наказание; допустима ли е отговорност при неизпълнение на задължение, което не е вменено правомерно от работодателя; налице ли е нарушение на чл. 195 КТ относно датата на извършване, като индивидуализиращ признак на конкретното нарушение. Според касатора въззивното решение като цяло противоречи на създадената съдебна практика на ВКС по сходни случаи и е цитирал следните решения – решение № 10/03.06.1994 г. по гр.д. № 825/1993 г. на ВС РБ ІІІ г.о.; решение № 1158/26.07.2004 г. по гр.д. № 2189/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 341/26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/1994 г. на ВС ІІІ г.о.
Касаторът, също така, се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да се аргументира.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за разпределянето на доказателствената тежест по иск с правно осн. чл. 357 КТ е принципно относим към разгледания от въззивния съд казус, но нито в теорията, нито в съдебната практика има съмнение по този въпрос, а и касаторът не доказа с приложените от него решения противоречиво му разрешаване. Въззивният съд, при точно приложение на закона и в унисон с трайната съдебна практика е възложил в тежест на работодателя да установи релевантните обстоятелства (според очертания от ищеца предмет на спора в исковата молба), обуславящи законността на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание на К..
Няма никакво съмнение, също така, че за споровете с правно осн. чл. 357 КТ няма предвидени изключения в процесуалните правила за това кой и как определя предмета на иска – това винаги е ищеца, с исковата молба или по-късно, чрез надлежно изменение на иска. Изменяването или прибавянето на нови юридически факти във въззивното производство, с което се променя или изменя иска, е недопустимо. За работника или служителя по трудови спорове няма предвидени други, различни процесуални правила. Тълкуването на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК не създава никакви затруднения в съдебната практика, а приложените от касатора съдебни актове не касаят поставения въпрос. Решение № 445/2011 г. по гр.д. № 1733/2010 г. на ІV г.о. на ВКС има предвид задължението на съда да обсъди доводите на страните по делото и възраженията, заявени в срок, но „възражението” срещу заповед за дисциплинарно наказание, каквото има предвид касатора, е оплакване за нейната незаконност, поради което следва да се направи с исковата молба или най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, т.е. в първата инстанция.
Въпросът дали е допустима отговорност при неизпълнение на задължение, което не е вменено правомерно от работодателя, е свързан с твърдението на К., че липсвал изготвен наряд за дейността, при извършването на която са констатирани нарушения на правилата за безопасност на труда. Този въпрос е неотносим, доколкото въззивният съд е изяснил, че оплакването е извън предмета на иска, очертан с исковата молба, а също така, защото съдът е приел, че К. е получил нареждане да извърши работата, но работодателят не му е разпоредил да пренебрегне изискванията за безопасност на труда, нито създадената организация и условия от работодателя са попречили на работника да свърши работата, спазвайки инструкциите за безопасност.
Последният въпрос е също неотносим към постановеното от въззивния съд, който е установил, че между работника и работодателя няма съмнение кое е деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание, включително на коя датата е извършено. Подобна яснота е съществувала, както при искането и даването на обяснения по чл. 193 КТ, така и при налагане на наказанието. Както е изяснено в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, отговаря на условието за мотивиране по чл. 195 КТ, когато от съдържанието й работникът има възможност да разбере причината, поради която е санкциониран, а съдът може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали заповедта е законосъобразна. Случаят е точно такъв.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Списъкът по чл. 80 ГПК не определя размера на разноските, нито доказва извършването им. Размерът на юрисконсултско възнаграждение се определя от съда, с оглед фактическата и правна сложност на делото, свършената по него работа, и на базата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за извършената работа – изготвяне на отговор по касационната жалба, в размер на 140 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 186/24.04.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 231/2014 г.
ОСЪЖДА Д. Н. К. да заплати на [фирма], Пловдив сумата в размер на 140 лв. – съдебноделоводни разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: