2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр. София, 24.07. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 3363 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба (неточно наименована „въззивна жалба”, изпратена по компетентност на ВКС с определение № 858/12.04.2013 г. по частно гр. дело № 1058/2013 г. на Софийския апелативен съд), подадена от К. В. П. срещу определение № 125/29.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 631/2012 г. на Пернишкия окръжен съд. С него са оставени без разглеждане, подадените от жалбоподателя, възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 21.10.2008 г. по ч. гр. дело № 5741/2008 г. на Пернишкия районен съд (ПРС), и частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК – срещу същата заповед в частта й за разноските, като е прекратено производството по същото въззивно гр. дело № 631/2012 г.
За да постанови обжалваното определение, преграждащо развитието на производството пред него, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 423, ал. 1, изр. 1 от ГПК, длъжникът може да подаде възражение срещу издадена заповед за изпълнение по този ред (реда на чл. 423 от ГПК) в едномесечен срок, считано от узнаването на заповедта за изпълнение. Приел е за установено, че видно от отбелязването върху поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20097530400959 на ЧСИ Ст. Б., изпратена на жалбоподателя с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] същата е била връчена на същия адрес, чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК, на 07.01.2010 г. С оглед на това, окръжният съд е приел, че едномесечният срок, в който жалбоподателят е могъл да предяви възражението си по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, е изтекъл на 22.02.2010 г. (понеделник), а той е подал възражението си на 03.04.2012 г., т.е. повече от две години и един месец след изтичането на този едномесечен срок по чл. 423 от ГПК, когато възможността за подаване на възражението е преклудирана. Приел е също, че двуседмичният срок за подаване на частната жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските, също е изтекъл и съответно – преклудиран.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че съдът следва да тълкува буквално текстовете от закона със съдържанието, което е вложил в тях законодателя, но окръжният съд не се съобразил с този принцип. Изтъква също, че тъй като в чл. 423, ал. 1 от ГПК е казано: „…в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение…”, то заповедта за изпълнение е следвало да бъде доведена „по някакъв законосъобразен начин” до знанието на жалбоподателя. Сочи се и че никъде по делото в призовки, съобщения и в поканата за доброволно изпълнение не се сочела и не се говорело за заповед за изпълнение, а и в мотивите към обжалваното определение също се говори за покана, каквато покана не се визира никъде в чл. 423 от ГПК. С оглед на това, жалбоподателят поддържа, че не е могъл да тече „някакъв срок за узнаване”.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното дело № 20097530400959 по описа на ЧСИ Ст. Б. е образувано по изпълнителен лист от 16.03.2009 г., издаден въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 21.10.2008 г. по ч. гр. дело № 5741/2008 г. на ПРС, с която е разпоредено жалбоподателят-длъжник да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 604.60 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена услуга за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 18.02.2004 г. – 01.01.2008 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер 114.97 лв. за периода 24.04.2004 г. – 07.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер 25 лв. В покана за доброволно изпълнение с изх. № 9060/23.10.2009 г. по същото изпълнително дело, изпратена до жалбоподателя на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] са посочени изпълнителния лист по ч. гр. дело № 5741/2008 г. на ПРС и горните суми, като също така е посочено, че на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК ЧСИ Ст. Б. кани жалбоподателя в двуседмичен срок от връчване на поканата с приложени към нея копие от изпълнителен лист, заповед за изпълнение и бланка-възражение, да изпълни доброволно задължението си. Връчителят не е намерил жалбоподателя на този адрес на три различни дати (26, 27 и 29.10.2009 г.), поради което на 07.01.2010 г. на същия адрес е залепено и е пуснато в пощенската кутия уведомление с изх. № 9615/05.11.2009 г., с което жалбоподателят е уведомен в двуседмичен срок, считано от същата дата 07.01.2010 г., да се яви в канцеларията на ЧСИ Ст. Б., за да получи горната покана за доброволно изпълнение. Видно от представените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес, същият адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] е както постоянният (от 20.12.2001 г.), така и настоящият адрес (от 01.01.1980 г.) на жалбоподателя; именно това е и посоченият от самия него адрес, както във възражението му по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и в частната му жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК, а също и в частната му жалба, по която е образувано настоящото дело пред ВКС. С оглед на това и тъй като жалбоподателят не се е явил в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК в канцеларията на ЧСИ Ст. Б., за да получи поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложенията й, между които и заповедта за изпълнение, то съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК следва да се приеме, че същите са му редовно връчени на 22.01.2010 г.
По горните съображения, фактически невярно е твърдението на жалбоподателя, че в поканата за доброволно изпълнение не била посочена заповедта за изпълнение, и са неоснователни доводите му, че последната не била доведена „по някакъв законосъобразен начин” до знанието му. Същата следва се приеме за узната от него, по смисъла на чл. 423, ал. 1 от ГПК, на датата 22.01.2010 г. на редовното връчване, извършено по реда и съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Възражението си по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК жалбоподателят е подал едва на 03.04.2012 г. – далеч (повече от две години, както е приел и окръжният съд) след изтичането на 22.02.2010 г. (понеделник) на едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК, поради което това възражение се явява преклудирано и процесуално недопустимо да бъде разгледано от въззивния съд. Тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК, процесуална предпоставка за разглеждането на подадената едновременно с възражението частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК (срещу разноските по заповедта за изпълнение), е въззивният съд да е разгледал и да е приел за основателно възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК, а в случая тази процесуална предпоставка не е налице, то процесуално недопустима се явява и частната жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя.
Същите са и крайните изводи на въззивния съд в обжалваното определение. При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира последното за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 125/29.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 631/2012 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.