Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр.София, 17.12.2018 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 603/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Я. М. Л., чрез адвокат М. Г., срещу въззивно решение № 168/23.10.2017 г., постановено от Шуменския окръжен съд, по в.гр.д. № 163/2017 г. в частта, с която е осъден да заплати на [фирма] сумата от 7 480,96 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени умишлено, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.12.2014 г., до окончателното плащане, както и съдебноделоводните разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 657/13.07.2018 г. само в частта, с която Я. М. Л. е осъден да заплати на [фирма] законната лихва върху сумата от 7 480,96 лева, считано от 30.12.2014 г. до 30.12.2016 г. по следния въпрос: длъжен ли е съдът да даде защита на субективното право само в границите, поискани от ищеца, без да излиза от рамките на търсената защита и, ако постанови такова решение, последното недопустимо ли е.
Съставът на Върховния касационен съд приема следното:
Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. Изменения са допустими само по предвидения ред и в посочените в ГПК срокове. Невъведените от ищеца фактически твърдения, искания и страни, не могат да се въвеждат в предмета на спора служебно от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. Последното обуславя недопустимост на съдебния акт.
Въззивният съд трябва да даде защита-санкция в рамките на предмета, очертан във въззивната жалба, но също така, длъжен е по силата на чл. 269 ГПК и служебно да провери валидността изцяло на първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част. Когато първоинстанционното решение е недопустимо и, въпреки това, въззивният се произнесе по същество, без да обезсили обжалвания пред него, недопустим първостепенен съдебен акт, то и въззивното решение се явява недопустимо.
Касаторът Я. М. Л. счита, че въззивното решение в частта му, допусната до касационно обжалване е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Насрещната страна [фирма] изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Касационната жалба в разглежданата част е основателна. Въззивното решение е постановено в противоречие с дадения отговор и недопустимо в допуснатата до касационно обжалване част.
Ищецът [фирма] е сезирал съда с искане за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2016 г. до окончателното издължаване.
Първостепенният съд се произнесъл свръх петитум, като осъдил Я. М. Л. да заплати на [фирма] законната лихва върху окончателно определения размер на дължимата по чл. 203, ал. 2 КТ главница от 7480,96 лв., считано от 30.12.2014 г. За времето до 30.12.2016 г. обезщетението за забава е непоискано и решението се явява недопустимо в тази му част. Въззивният съд, като не е обезсилил в тази част съдебния акт на Шуменския районен съд, сам е постановил недопустимо решение, което на свой ред трябва да бъде обезсилено от състава на Върховния касационен съд.
Касаторът е представил доказателства за платен адвокатски хонорар за производството пред Върховен касационен съд в размер на 960 лв., държавна такса за производство по чл. 288 ГПК в размер на 30 лв. и 40 лв. за разглеждане на касационната жалба в частта, допусната до касационно обжалване.
Насрещната страна е заплатила 560 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Предвид резултата – недопуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 7 480,96 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени умишлено, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.12.2016 г. до окончателното издължаване и основателност на касационната жалба в частта, с която касаторът е осъден да заплати законна лихва върху главницата от 7 480,96 лева за времето от 30.12.2014 г. до 30.12.2016 г., ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора сторените съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от касационната жалба. От своя страна, касаторът дължи на насрещната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски съразмерно недопуснатата до касационно разглеждане част от въззивното решение.
Доколкото в обезсилената част от въззивното решение не е посочена цена, нито размерът на лихвата, натрупана до датата на исковата молба е посочен в нея, то и сумата относно уважената част от касационната жалба не се включва в „цената на иска“, нито върху нея е внесена държавна такса. Ето защо, разпределението на дължимите взаимно от страните съдебноделоводни разноски няма как да се опреди точно по формулата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В договорите за правна защита и съдействие също не е уговорена отделна сума относно тази част от спора. Настоящият състав определя по своя преценка, на осн. чл. 162 ГПК, че 30 лв. от заплатения хонорар от касатора е във връзка с натрупаната от 30.12.2014 г. до 30.12.2016 г. лихва, служебно присъдена от въззивния съд, 5,00 лв. от заплатената държавна такса за допускане на касационно обжалване е по този спор и изцяло платената за разглеждането му в размер на 40 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът – ответник по касация, следва да заплати на Я. Л. сумата в размер на 75 лв.
От заплатените от [фирма] 560 лв., съдът определя, че 20 лв. са за разгледания по същество от касационната инстанция спор. Насрещната страна следва да възстанови на търговското дружество 540 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 168/23.10.2017 г., постановено от Шуменския окръжен съд, по в.гр.д. № 163/2017 г. в частта, с която Я. М. Л. е осъден да заплати на [фирма] законната лихва върху сумата от 7 480,96 лева, считано от 30.12.2014 г. до 30.12.2016 г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Я. М. Л. сумата в размер на 75 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА Я. М. Л. да заплати на [фирма] сумата в размер на 540 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК , направени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: