Определение №397 от 17.9.2018 по ч.пр. дело №5339/5339 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397

гр. София, 17.09.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев

като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 5339 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 488 от 25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4039/2016 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 10930 от 25.07.2016 г. на Р. И. С. против определение № 2179 от 27.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2804/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Срещу определението на Върховния касационен съд е постъпила частна жалба вх. № 11110 от 10.11.2016 г. от Р. И. С. от [населено място], съдържаща оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството.
Обстоятелствата по делото са следните:
Частно гражданско дело № 1652/2016 г. по описа на Софийски градски съд, II-Е състав е образувано по частна жалба вх. № 3076312 от 30.10.2015 г. на Р. И. С. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 13.01.2015 г. въз основа на решение от 25.04.2012 г. по гр.д. № 23992/2011 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 30.10.2013 г., по силата на което Р. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 1104, 03 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия през периода от м.12.2007 г. до м. 04.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 18.01.2011 г. до изплащане на вземането и лихва в размер от 206,40 лв. за периода от 18.01.2011 г. до 21.12.2012 г. С определение № 4343 от 16.02.2016 г. Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на длъжника против разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Против определението на въззивния съд е подадена частна касационна жалба вх. № 35750 от 16.03.2016 г., която е върната от въззивната инстанция с разпореждане № 21794 от 30.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1652/2016 г. с мотиви, че производството е двуинстанционно и постановеният съдебен акт не подлежи на последващ контрол. Разпореждането е потвърдено с определение № 2179 от 27.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2804/2016 г. на Софийския апелативен съд, частната жалба срещу което е оставена без разглеждане с определението на Върховния касационен съд, предмет на настоящото съдебно производство.
С определение № 606 от 29.12.2016 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълк.д. № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Тълкувателно решение № 5 по тълк.д. № 5 от 2015 на ОСГТК на ВКС е прието на 12.07.2018 г., поради което производството по делото следва да бъде възобновено и постановено определение по съществото на процесуалния въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частна жалба вх. № 11110 от 10.11.2016 г. срещу определение № 488 от 25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4039/2016 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., е неоснователна.
Оставената без разглеждане частна касационна жалба вх. № 10930 от 25.07.2016 г. е подадена срещу определение, с което е потвърдено разпореждане за връщане на частна касационна жалба против определение, потвърждаващо разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Съгласно т. I от ТР № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване, тъй като с него не се дава разрешение по съществото на „друго производство” по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК в кръга на обжалваемите с частна жалба разпореждания по молба за издаване на изпълнителен лист са включени както тези, с които молбата се отхвърля, така и тези, с които тя се уважава. В посочената разпоредба не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл. 406, ал.1 ГПК, въз основа на местни изпълнителни основания, каквото е процесното, поради което с произнасянето на въззивния съд инстанционният ред за проверка за законосъобразност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е изчерпан.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 5339/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 488 от 25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4039/2016 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба вх. № 10930 от 25.07.2016 г. на Р. И. С. против определение № 2179 от 27.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2804/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top