2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 31.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1632 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищцата по делото В. А. К. срещу определение № 16/14.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 881/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното определение е допълнено постановеното по същото дело въззивно решение № 614/08.12.2015 г., като жалбоподателката е осъдена да заплати на ответниците П. Т. К. и Т. А. К. сумата 550 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивния съд – съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, тъй като жалбоподателката е подала и касационна жалба срещу въззивното решение на окръжния съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, но в тази връзка се излагат единствено съображения по съществото на материалноправния спор по делото и за неправилност на въззивното решение, които нямат отношение към присъдените разноски с обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба П. Т. К. и Т. А. К. не са подали отговори на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С постановеното по делото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявените от жалбоподателката искове по чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК и по чл. 108 от ЗС са отхвърлени и е прекратено производството по иска ? по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Този резултат по делото е останал непроменен и пред касационната инстанция – с определение по гр. дело № 1633/2016 г. на настоящия състав на IV-то гр. отд. на ВКС, произнесено и постановено в същото закрито заседание от 12.05.2016 г., не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение – в обжалваната му част, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателката по чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК и по чл. 108 от ЗС. С отговора си на въззивната жалба на жалбоподателката, ответниците П. и Т. К. са направили своевременно искане за присъждане на разноските, направени във въззивното производство. Също своевременно – в проведеното открито съдебно заседание, пред въззивния съд са представени и доказателства за направени от тези двама ответници разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 550 лв., а именно – договор за правна защита и съдействие от 23.09.2015 г. Въззивният съд не се е произнесъл с решението си по делото по искането на двамата ответници за присъждане на разноски. Молбата на ответниците П. и Т. К. за допълване на въззивното решение относно разноските е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
От така установеното по делото, следва, че са налице както процесуалните предпоставки за допълване на въззивното решение по реда на чл. 248 от ГПК, така и материалноправните предпоставки по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК за осъждането на жалбоподателката-ищца да заплати на ответниците П. и Т. К., направените от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство по делото.
Обжалваното определение на въззивният съд е мотивирано с аналогични съображения, като в частната жалба срещу него (както вече беше посочено) жалбоподателката не излага никакви конкретни доводи да не дължи заплащането на присъдените в нейна тежест разноски за въззивното производство – съобразно изхода на делото.
По изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, процесуално допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16/14.01.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 881/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.