О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр.София 27.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 1881/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. К. Д. и Л. К. К. , подадена чрез процесуалния представител адв. Н. А. против определение № 35/01.02.2013 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, постановено по гр.д. № 31/2013 г..
М. Д., В. Д., Д. Л., Й. Т., З. Т., К. А., Д. А., Т. С., С. Ш., всички чрез адв. Г. К. от АК Пловдив са възразили, че частната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е прекратил производството по касационно гр.д. № 31/2013 г., поради това, че въззивното решение е окончателно – постановено е по вещен иск с цена под 5 000 лв.
Определението е правилно.
Цената се посочва с исковата молба, а ако това не е сторено или тя е погрешно определена от страната, съдът служебно или по възражение на ответника я определя и то, най-късно в първото по делото заседание. Само по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, а окончателното – най-късно при решаване на делото.
Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото и по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя по данъчната оценка. Само, ако такава няма, тогава цената на иска се определя по пазарната цена на вещното право към датата на подаване на исковата молба. В този случай не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК – когато съдът констатира, че липсва данъчна оценка на вещното право не определя приблизителна цена на иска, а направо назначава съдебна експертиза за установяване пазарната цена на вещното право, защото чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК го изисква. Въз основа на приетото заключение съдът определя цената на иска и определението му подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. С оглед определената цена, се съобразява родовата подсъдност, както и размера на дължимата държавна такса.
В случая, по делото още с исковата молба е представена данъчна оценка за имота, предмет на иска.
Следователно, няма нужда и е без значение пазарната стойност на вещта към датата на подаване на исковата молба или в по-късен етап.
Действително, първостепенният Пловдивски районен съд е допуснал с определението по чл. 140 ГПК експертиза за пазарната цена на имота, но това, както стана ясно, няма значение за цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, няма мотиви на съда, че експертизата е допусната с оглед установяване цена на иска, нито по-късно в хода на процеса е постановено определение по чл. 70, ал. 1, изр. 3 ГПК.
В заключение, по делото цената на иска е определена още с исковата молба, като са представени доказателства за това съобразно изискванията по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – удостоверения за данъчна оценка.
Не е имало законови основания за промяна на така посочената цена на иска, а и реално няма определение по този въпрос на съда по реда и в сроковете по чл. 70 ГПК, включително и по-късно в хода на производството.
Правилно съставът на Върховният касационен съд е приел, че цената на иска е 65,80 лв. и точно е приложил чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е изключено от касационен контрол.
В заключение, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 35/01.02.2013 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение по гр.д. № 31/2013 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: