О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
гр. София, 03.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3679 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 134 от 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 232/2018 г. на Пловдивски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от К. К. К. от [населено място] против П. на Р. Б. за обезщетение за вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че на 04.07.2016 г. ищецът е бил задържан за 24 часа, а на 08.07.2016 г. бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Обвинението е било повдигнато за това, че на 04.07.2016 г. управлявал мотоциклет с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила (0.61 промила), след като вече е бил осъждан с влязла в сила присъда на за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК. Ищецът бил признат за виновен по подигнатото обвинение с присъда № 17 от 16.09.2016 г. по н. о. х. д. № 164/2016 г. на Пловдивски районен съд, като му било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 800 лв. Тази присъда била отменена с присъда № 9 от 16.02.2017г. по в. н. о. х. д. № 2726/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, влязла в сила на 14.03.2017 г., с която ищецът бил оправдан с мотивите, че деянието, за което било повдигнато обвинението, било несъставомерно, тъй като не бил налице признакът повторност – ищецът бил реабилитиран по право на 02.11.2012 г. В случая било налице административно нарушение по Закона за движение по пътищата. Във връзка с воденото наказателно производство ищецът е извършил разходи за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1600 лева. Установено е, че наказателното производство се е отразило негативно на психиката на ищеца, но е прието, че той не е претърпял по-големи от обичайните при подобни обстоятелства неудобства. При така установените факти, съдът изцяло е уважил иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1600 лева, а по отношение на претенцията на неимуществени вреди е приел, че за справедливото им обезвъзмездяване се следва обезщетение в размер на 1000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като я е отхвърлил за разликата до 26000 лева.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от П.на Р. Б.. Счита, че съдът е определил размера на обезщетението в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че в противоречие с т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 2005 г., ОСГК, ВКС, както и с т. 11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г., ОСГТК, ВКС въззивният съд не е изложил мотиви за причинната връзка между повдигнатото обвинение и претърпените от ищеца морални болки и страдания. Приложени са решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г., III г.о., ВКС; решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г., III г.о., ВКС; решение № 29 от 05.03.2012 г. по гр. д. № 170/2011 г., III г.о., ВКС; решение № 322 от 27.03.2008 г. по гр. д. № 1726/2007 г., IV г.о., ВКС; решение № 37 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г., I г.о., ВКС; решение № 539 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г., III г.о., ВКС.
В срока за отговор на касационната жалба К. К. К. не взема становище.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1600 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Материалният интерес по предявения иск за имуществени вреди е под законоустановения минимален праг от 5000 лева, поради което производството по касационната жалба в тази част е недопустимо.
Въпросът относно приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика, включително сочените от касатора съдебни актове. В съответствие с принципните постановки, залегнали в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и съдебната практика за обезщетяване на вреди в сходни хипотези, съдът е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т. ч. характера на повдигнатото обвинение, което не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; обстоятелството, че наказателното преследване е продължило в разумен срок – в рамките на осем месеца; взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка“; характера и интензитета на изживените от ищеца отрицателни емоции. Същевременно съдът е съобразил, че е налице превес на обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на обезщетението, тъй като не е установено вследствие на наказателното производство да е настъпило влошаване на здравословното състояние или съществено влошаване на психическото състояние на ищеца, да се е отразило на личния, социалния или професионалния му живот, да е било опозорено доброто му име в обществото.
Не се констатира и отклонение от постановките на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г., ОСГТК, ВКС. В съответствие с установената съдебна практика съдът е изложил собствени мотиви относно наличието на причинна връзка между предприетите по отношение на ищеца мерки във връзка с незаконното наказателно преследване и настъпилите за него неблагоприятни последици, за обстоятелствата, поради които приема, че не е налице съпричиняване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 232/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е уважен предявеният от К. К. К. от [населено място] против П. на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 1000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 6536 от 03.08.2018 г., подадена от П. на Р. Б. против решение № 134 от 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 232/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е уважен предявеният от К. К. К. от [населено място] против П. на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 1600, лева съставляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: