2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр. София, 07.05. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 83 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1806/18.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2660/2012 г. на Варненския окръжен съд. С него, при постановени частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 2928/25.06.2012 г. по гр. дело № 7415/2011 г. на Варненския районен съд, като краен резултат са уважени, предявените от Н. Н. А. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като е отменено, като незаконно, дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 109/19.04.2011 г. на директора „Човешки ресурси” на банката-касатор, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор на офис Д.” при банката-касатор и последната е осъдена да заплати на ищеца общо сумата 12 000 лв. – обезщетение за времето 19.04.2011 г. – 04.07.2011 г., през което е останал без работа, и за времето 05.07.2011 г. – 19.10.2011 г., през което е работил на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавните такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Н. Н. А., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване; претендира присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция по делото.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните четири правни въпроса (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото изобщо може да се приеме, че касаторът е изложил ясни и точни формулировки), а именно: 1) относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички доказателства по делото; 2) относно преценката на съда за наличие или липса на надлежно мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение; 3) относно преценката на съда за надлежната правна квалификация на дисциплинарните нарушения в заповедта за дисциплинарно уволнение; и 4) относно преценката на съда за надлежното упълномощаване на лицето, наложило дисциплинарното наказание от страна на работодателя. По отношение на първите три правни въпроса касаторът навежда допълнителното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като в тази връзка поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно – в противоречие с: решение № 331/19.05.2010 г. по гр. дело № 257/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 65/16.07.2010 г. по гр. дело № 4216/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 670/15.11.2010 г. по гр. дело № 695/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 548/06.12.2010 г. по гр. дело № 1119/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 443/25.10.2011 г. по гр. дело № 166/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС – първия правен въпрос; решение № 49/08.02.2011 г. по гр. дело № 824/2010 г. на ІV-то гр. отд., решение № 3/02.02.2011 г. по гр. дело № 1000/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС на ВКС и решение № 432/07.11.2011 г. по гр. дело № 65/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС – втория правен въпрос; и решение № 277/09.10.2012 г. по гр. дело № 1579/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС – третия правен въпрос. По отношение на четвъртия правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като в тази връзка поддържа, че този правен въпрос е важен за развитието на правото и за точното прилагане на закона (т.е. възпроизвежда съдържанието на правната норма), без да излага каквато и да било аргументация за това.
Настоящият съдебен състав намира, че последните три (вторият, третият и четвъртият) правни въпроса, изведени в изложението на касатора, макар и да са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, не са обуславящи решаващия му извод по делото за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение на ищеца, поради което не са от значение за изхода на правния спор по делото и не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл – виж също т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В мотивите към обжалваното решение окръжният съд действително е приел, че от тълкуването на представеното по делото пълномощно не може да се направи категоричен извод, че директорът „Човешки ресурси” на банката-касатор, който е издал и подписал процесната заповед № 109/19.04.2011 г. за дисциплинарното уволнение на ищеца, е бил упълномощен от изпълнителните директори на банката самостоятелно да прекратява трудови договори, включително да налага дисциплинарно уволнение; че процесната заповед № 109/19.04.2011 г. за дисциплинарното уволнение на ищеца не е надлежно мотивирана, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, включително, че в нея не е посочено, с всяко от изброените там дисциплинарни нарушения, коя разпоредба е нарушена и кои точно свои задължения не е изпълнил ищеца, както и че описанието на фактите в заповедта е необходимо да бъде свързано с конкретни твърдения, за да може ищецът да организира защитата си, като извън правомощията на съда е да подвежда съответния факт и извършено действие към общо посоченото дисциплинарно провинение и съответната правна норма.
Независимо от това обаче, въззивният съд е разгледал по същество правния спор относно законосъобразността на дисциплинарното уволнение на ищеца. След обсъждане в мотивите към обжалваното решение, на събраните по делото доказателства и на приетите за установени от тях обстоятелства (включително чрез препращане към част от мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 272 от ГПК), окръжният съд подробно е обсъдил поотделно всички релевантни обстоятелства, свързани с всяко едно от множеството вменени на ищеца с процесната заповед дисциплинарни нарушения, като е извършил самостоятелна преценка на тези обстоятелства и въз основа на нея е приел, че ищецът не е извършил, респ. – че ответникът работодател, за когото е тежестта за доказване по делото, – не е доказал ищецът да е извършил тези дисциплинарни нарушения – нарушение на технологични правила, неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, неизпълнение на работата в изискуемото качество, неспазване на приети правила за контрол и оторизация на операциите и организиране на прилагането им в ръководения от него офис и запознаване на служителите в него с изискванията на нормативни документи, съгласно вътрешните правила на банката и длъжностната му характеристика.
С тези свои подробни мотиви по съществото на правния спор, и конкретно – относно това дали ищецът е извършил вменените му с процесната заповед дисциплинарни нарушения, въззивният съд е отговорил и на всички доводи на жалбоподателя по делото, като по този начин е разрешил първия изведен в изложението му – процесуалноправен въпрос, не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, включително – с конкретно посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи и че нито в касационната си жалба, нито в изложението си, жалбоподателят не сочи конкретно кои доказателства и кои негови доводи въззивният съд не е обсъдил, като вместо това в тази връзка препраща към отговора на исковата молба.
В заключение – касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Независимо от изхода на спора по делото, касаторът-ответник не дължи и не следва да бъде осъждан да заплаща на ищеца, претендираните от последния разноски за касационното производство по делото, тъй като не се установява той да е направил такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1806/18.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2660/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.