О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 24.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети април хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1489 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Н. А. Х., чрез адв. С. Б., против определение № 39/22.01.2015 г., постановено от Шуменския окръжен съд по ч.гр.д. № 27/2015 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 27/2015 г. е образувано пред Шуменския окръжен съд по частна жалба срещу разпореждане от 16.01.2013 г. на Шуменския районен съд, постановено по ч.гр.д. № 47/2013 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Сезираният окръжен съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена много след изтичане на срока по чл. 419, ал. 1 ГПК, поради което е прекратил образуваното по нея производство.
Н. А. Х. твърди, че горното определение на Шуменския окръжен съд е неправилно, защото не е получавал покана за доброволно изпълнение; не е уведомяван от никого за претендираното задължение и не му е било известно, че го дължи.
Определението е правилно.
Същественото е кога на Х. е връчена заповедта за незабавно изпълнение, откогато започва да тече срока по чл. 419, ал. 1 ГПК. В случая, тя е връчена от ЧСИ, ведно с поканата за доброволно изпълнение. Връчването е чрез залепване на уведомление на 05.03.2013 г., при наличие на предпоставките по чл. 47 ГПК, на адрес, който съвпада с настоящия и постоянен адрес на длъжника.
Съдът е назначил на длъжника Н. Х. особен представител и ЧСИ е повторил връчването на поканата за доброволно изпълнение и на заповедта за незабавно изпълнение чрез особения представител – адв. С. И., която ги е получила лично на 26.04.2013 г.
Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и възражение срещу заповедта, основано на доводи за недължимост на вземането, е подадена едва на 16.12.2014 г.
При тези данни, правилно въззивният съд е приел, че частната жалба на Х. е просрочена.
Той за първи път в частната жалба, предмет на настоящото производство твърди, че не е получил покана за доброволно изпълнение и не е знаел за съществуване на вземането. Ако се приеме, че по този начин възразява, че не е получил и заповедта на незабавно изпълнение, то е имал възможност да релевира възражение по чл. 423 ГПК. Страната не се е възползвала от тази възможност, а и на практика не твърди, че неправилно е приложен чл. 47 ГПК при връчване на заповедта, съответно, че по отношение на него е било налице обстоятелство, попадащо в някоя от другите хипотези на чл. 423, ал. 1 ГПК.
В заключение, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 39/22.01.2015 г., постановено от Шуменския окръжен съд по ч.гр.д. № 27/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: