2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр. София, 03.04. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 7613 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. И. срещу решение № 5000/28.06.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 12224/2012 г. на Софийския градски съд. С него е отменено решение № ІІІ-88-117/08.06.2012 г. по гр. дело № 14944/2011 г. на Софийския районен съд (СРС) и е дадено разрешение, заместващо съгласието на жалбоподателя – баща на малолетния Д. Н. И., за издаване на паспорт и всички необходими документи за пътуване на детето извън страната и за пътуване на детето в Русия за времето от първи юли до тридесет и първи август само със съгласието на майка му Й. В. И., придружавано от нея или упълномощено от нея пълнолетно лице, и на нейни разноски, като искането в останалата му част е отхвърлено.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното въззивно решение – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени (доколкото изобщо може да се приеме, че касаторът е формулирал правни въпроси) следните три правни въпроса, уточнени и конкретизирани от съда (предвид правомощията му съгласно т. 1, изр. 2 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и служебно да следи за интересите на малолетното дете), а именно: 1) материалноправен – дали е в интерес на малолетно дете да пътува и да живее през цялото лято в С.; 2) процесуалноправен – може ли спорът за пътуването на детето в чужбина по чл. 127а, ал. 2 от СК да се пререшава при наличие на влязло в сила решение по него; и 3) процесуалноправен – относно задължението на съда да изслуша желанието на детето. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като подържа, че на тези правни въпроси е дадено противоречиво разрешение с обжалваното въззивно решение – от една страна, и с първоинстанционното решение по настоящото дело и решение № ІІІ-89-119/28.06.2010 г. по гр. дело № 2150/2010 г. на СРС – от друга страна, както и че тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба – молителката Й. В. И., в отговора на жалбата излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Процесуалноправният въпрос, може ли спорът за пътуването на детето в чужбина по чл. 127а, ал. 2 от СК да се пререшава при наличие на влязло в сила решение по него, е свързан с оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното въззивно решение, а именно, – че между страните вече е постановено, посоченото по-горе решение № ІІІ-89-119/28.06.2010 г. по гр. дело № 2150/2010 г. на СРС, с което е отхвърлен „искът”, предявен и по настоящото дело. По този въпрос въззивният съд е изложил мотиви към обжалваното решение, че производството по чл. 127а, ал. 2-4 от СК не е исково производство, а има характер на спорна съдебна администрация и постановеното от съда решение по него не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата. Така приетото от въззивния съд е при точно приложение на материалния и процесуалния закон и е в пълно съответствие с константната задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. В нея също неизменно се приема, че решенията, постановени по мерки за упражняване на родителски права, не се ползват със сила на пресъдено нещо и могат да бъдат променяни при всяко изменение на обстоятелствата, което е въпрос по съществото на спора между родителите, а не относно неговата допустимост. Настоящият съдебен състав споделя изцяло това разрешение на поставения процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 299 от ГПК, във вр. с чл. 127а от СК. Това разрешение на въпроса не се нуждае от промяна поради законодателни изменения или промяна в обществените отношения, поради което този процесуалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Освен това касаторът е представил по настоящото дело препис от решението с № ІІІ-89-119/28.06.2010 г. по гр. дело № 2150/2010 г. на СРС, но без доказателства то да е влязло в сила. Също така, видно от съдържанието му, с него е отхвърлено искане на молителката за разрешение, заместващо съгласието на касатора за издаване на паспорт и за извеждане на малолетното дете изобщо и неограничено в чужбина, докато по настоящото дело искането (след уточнението му пред въззивната инстанция) е за разрешение за пътуване само до Русия и само два пъти в годината – 60 дни през лятото и 20 дни през зимата, т.е. липсва и идентичност в предмета на двете дела. Решенията по тях са постановени и при значително изменена фактическа обстановка, видно от съдържанието на мотивите към тях. Наред с горното, при липсата на доказателства за влизането в сила на това решение № ІІІ-89-119/28.06.2010 г. по гр. дело № 2150/2010 г. на СРС, същото не е годно да формира и противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Същото се отнася и за отмененото първоинстанционно решение по настоящото дело, още повече и че с него спорът е разгледан по същество и производството по делото не е прекратено като недопустимо.
Въззивният съд не е изслушал по делото малолетното дете Д. Н. И., който е [дата на раждане] и не е навършил десет години. По този начин градският съд е разрешил другия изведен процесуалноправен въпрос – относно задължението на съда да изслуша желанието на детето, при точно и стриктно приложение на разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗзакрД, съгласно които, когато детето не е навършило 10-годишна възраст, изслушването му не е задължително, като то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие – по преценка на съда, която следва да се мотивира, т.е. – по изключение. Тези правни норми са ясни и тълкуването им не създава затруднения при правоприлагането в практиката на съдилищата, включително в производствата по чл. 127а, ал. 2-4 от СК. Поради това и този процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗзакрД, във вр. с чл. 127а от СК не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По вече изложените съображения, по отношение и на този правен въпрос не е налице и наведеното от касатора допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, още повече, че нито в първоинстанционното производство по настоящото дело, нито по другото дело, малолетното дете е било изслушвано лично от съда.
На изведения материалноправен въпрос – дали е в интерес на малолетно дете да пътува и да живее през цялото лято в С., въззивният съд е дал разрешение, като е изложил подробни мотиви към обжалваното решение – относно интереса на детето от поисканото от майката и даденото от съда разрешение за пътуването и престоя му в Русия за два месеца през лятото. Прието е, че това е изцяло в интерес на детето, при отчитане на всички обстоятелства по делото, след подробно обсъждане на писмените и гласните доказателства и предвид становището на отдел „Закрила на детето”. Отчетени са привързаността на детето към майката, която живее трайно в [населено място], Русия, възможността то да поддържа пълноценен контакт с нея, както и да пътува при нея с туристическа цел и на почивка през по-продължителната лятна ваканция. Съобразено е и одобреното от съда споразумение между двамата родители, с което е изменен режимът на упражняване на родителските права – те са предоставени за упражняване на бащата и е определен режим на лични контакти с майката – 20 дни през зимата и 60 дни през лятото, като въззивният съд е приел, че трябва да се осигури възможност детето да е с майката, не само когато тя посещава страната, а и то да я посещава в Русия и да прекарва по-продължително време с нея през лятото, когато не е ангажирано с учебния процес. Взети са предвид, установените по делото, добър родителски капацитет на майката и полаганите от нея адекватни грижи за детето, както и че по делото не са ангажирани никакви доказателства за твърденията на касатора, тя да живее в комуна, в която има неподходящи и опасни за детето условия на живот, или какъвто и да е риск при престоя му в Русия; като по делото е установено, че майката е сключила граждански брак там, има разрешение за временно пребиваване, обитава под наем отделна стая в двустаен апартамент в [населено място] и работи като счетоводител в търговско дружество. Прието е, че в интерес на детето е да посещава Русия, не само с оглед осъществяването на пълноценен контакт с майката съобразно установения режим на лични контакти, а и с оглед възможностите за изучаване историята, културата и традициите на руския народ. Изтъкнато е и че в Русия и в региона на [населено място] съществува спокойна и сигурна обстановка, без войни и размирици, както и че Русия и България са ратифицирали Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, в която са предвидени средства за защита, и в случай на незаконно задържане на детето извън периода на лични контакти, съгласно чл. 3, б. „а” от конвенцията следва да бъде постановено незабавното му връщане в страната по обичайното му пребиваване – в България. Във връзка с интереса на детето са изтъкнати и правото му на свободно придвижване по чл. 35, ал. 1 от Конституцията, чл. 10, ал. 2 от Конвенцията на О. за правата на детето и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД. Прието е и че пътуването на детето в Русия през лятната ваканция няма да рефлектира негативно на връзката му с бащата, при когото детето живее постоянно съгласно одобреното споразумение за родителските права, както и че няма пречки и бащата да осъществи почивка с детето през лятото или то да посети летен лагер в периода от началото на лятната ваканция на първи юни до първи юли, или от първи септември до началото на учебната година. От друга страна е прието, че не е в интерес на детето то да пътува до Русия за двадесет дни през зимата, тъй като този период е по-голям от ваканцията му за К., която завършва в първите дни на януари, и с това ще се наруши учебният му процес; освен това, то ще прекарва коледните и новогодишните празници само с единия родител, а също и – предвид условията за пътуване през зимата, които биха го изложили на допълнителен риск.
Така приетото от въззивния съд е в съответствие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 127а от СК, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, в която еднозначно се приема, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави (например държавите – членки на Европейския съюз, на Б., на О. и др. под.), защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. В този смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.
При наличието на цитираната задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или от осъвременяване и напълно се споделя и от настоящия състав на ВКС, и която дава отговор на изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос, то и последният не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По вече изложените съображения, по отношение и на този правен въпрос не може да се направи извод за противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК между обжалваното въззивно решение и отмененото с него първоинстанционно решение по настоящото дело или с решение № ІІІ-89-119/28.06.2010 г. по гр. дело № 2150/2010 г. на СРС, за което не са представени доказателства да е влязло в сила.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5000/28.06.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 12224/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.